Здравей отново.За сега ще пиша тук,защото информацията,която обменяме между нас 2-та,може да послужи и на други хора.
Ние се придвижвахме от Кападокия до Карс,изцяло с автобуси.Страхотни са.Тръгват на време,чисти,дават водичка,а билетите им обикновенно се купуват от автобусни агенции,които са разположени по центровете на градовете,тъй като самите автогари са отдаличени от населените места( е ако правиш някъде смяна,можеш да си купиш билета и от самата автогара).Също така имат и микробуси,като при нас в България.
Цените не са скъпи.Мога дори да изровя книжката ми на Лонли Планет от 2011 и каквото пишеше там,на място всичко съвпадаше от към цени.
Малатия е скъпо за хотели наистина,защото нито е туристическо,нито има много такива.
Там пристигнахме в един през нощта от Кападокия.
Хванахме едно такси до града от автогарата,което ни закара на центъра.
Буквално се натресохме в първия срещнат хотел,който държахме да бъде до градската градина( ще ти кажа защо).
Хотелът беше хубав,но някак си бизнес тип.И не помня,но нещо от порядъка на 60-70 долара за нощ за 2-та.
На сутринта направихме една бърза обиколка и се озовахме в градската градина,където Мосю( сега ми изскочи от главата,но той е един единствен и офиса му е до кафето),организирва кола до хижата на Гюнеш.
В колата бяхме 4 човека-лека кола.
Платихме по 100 турски лири,като се предполагаше и тази кола да ни върне обратно в Малатия,но нашия план беше да се спускаме към Кафта.
Там с кола,не можеш да прекосиш върха.Няма път.Трябва да го направиш пешком.
Хижата на Гюнеш е единственото място за спане,което е от тази страна на планината.Много е приаятно.чисто,има баня във всяка стая,вклю1ена е вечерята.
От Малатия тръгнахме в 12 на обяд,спряхме за около 30 мин в едно крайпътно заведение и 3-3.15 бяхме в хижата.
Оставихем багажите и се изкачихме към 4.30 да гледаме залез,който оба1е,нещо не се появи.Нямахме късмет,но главите са впечетлителни.
Може би очахвах да са малко по-големи.
чудя,се какво ли е скрил Немрут под изкуствено създадената пирамида?
Няма как да се разкопае,защото е чакъл.
Та седяхме до към 7 на върха,върнахме се в хижата,вечеряхме( там да знаеш,няма никакъв алкохол,та оако искаш бира или нещо друго си носи с теб от Малатия,или от където идваш).
На сутринта колата,която трябваше да ни връща в Малатия,ни закара към 5 до върха , заедно с багажите.
Ние пресяхохме върха и се озовахме на др паркинг,а другите 2-ма се върнаха до Малатия.
Да ти кажа и изгрев хубав не сварихме.
Та от другия паркинг,намерихме един микробус с едни студенти , които отиваха на някъде и имаше свободни места при тях.
Пътувахме до Кафта и по пътя спряхме за закуска и разглеждане на др.град-Artemisia.До Кафта е около 3 часа.После се разделихме със студентите и хванахме автобус за Урфа.
Очарована съм от Урфа.Там бих ти препоръчала хотел,който беше евтин и самата къща се води паметник на културата и на центъра.
Там се разбрахме с рецепцията да ни осигорят кола до Гобекле тепе и после до Харан.
Гобекле Тепе го отварят в 9 сутринта.Гледай от Урфа да сте първи там.Освен нас,нямаше никой друг до 11 сутринта,когато се изсипаха 2 автобуса туристи от някъде.
За съжаление Турското правителство,по незнайни причини,не е подновило разрешението на германците-археолози.
От Урфа,пътувахме в колата-аз,мъжа ми ,един англ.и приятелката му туркиня,който много се радвам че се съгласих да дойдат с нас от хотела.
Сутринта бяхме 4-та,а самите разкопки са оградени с бодлива тел и заключени.
Туркинята накара пазача,да ни отвори( около 20 долара му оставихме)и се разхождахме вътре за около поовин час.Там е невероятно.За себе си нямам никакво обяснение...................Много е странно всичко.Много е странно и небето как се слива със Земята там.По нещо ми напомни на Боливия на Тианхунахо.
Та там седяхме около 2 часа и после отидохме до Харан.Жегата беше станала непосилна и към 3 се върнахме в Урфа,където заседнахме на студена бирица и плодове.
Както казах,предвижвахме се само с градски транспорт или коли с водач,за къси разстояния.
В Урфа спахме в Otel Urhay.Препоръчвам ти го от сърце.Цената за двойна стая с баня,е около 50 Турски лири.До хотела има и много приятна пивница.
От там стигнахме до Диарбекир и ит там Татван.Татван е прекрасен град и място за отдих в близката планина Немрут.
Езерото Ван,много ми напомни на Титикака,но водата е по-топла и като бяхме след обяд на острова Аркадан,имаше деца,които се къпеха.
От Татван към 9 сутринта хванахме автобус за Ван.След около 3 часа път спряхме на едно крайпътно заведение,от където тръгват лодките за Аркадан и където обядвахме и си оставихме багажа.До острова се стига за около 40 мин с лодка.Там изкарахме целия следобяд-има една църква,но е толкова красиво и релаксиращо , че не ни се тръгваше.
Та вечерта се върнахме към заведението,където ни бяха багажите и хванахме един автобус за Ван,който е на около час и половина.
Това се сещам сега.
А в Тибет,живот и здраве ще влизаме с агенция от Непал,която намерих по интернет и за която много хубави неща се пише в Трип Адвайзър и се надявам всичко да бъде наред и нямаме проблеми.
На емайл ме предупредиха,на интервюто за виза в Катманду да си мълча и дори да не споменавам,ако имам желание да пиша пътепис за там,а дори само за мое удоволствие.
Предполагам,ако вземеш кола под наем,всичко ще бъде наред,но както казах,с кола няма как да прекосиш връх Немрут.
Турция ми е легнала на сърцето и съм решила някой ден,още обиколки да правя там.
А за Кападолкия си напълно прав-все едно не си на земята.Много ни хареса.