И аз, като теб, навремето се запалих по Мардин от една нищо и никаква снимка. Трябваха ми около 10 години, за да го включа в някое пътуване, въпреки че е сравнително достъпно място. Маршрутите ни по тези близки до България места (не само в Турция) са били сходни и съдейки по десетките български пътеписи, районът, в който ислямът среща Средиземноморието, днес е често посещаема дестинация. По време на пътуването чухме крайно противоположни мнения от сънародници, а и много араби са на мнение, че турците са само европеизирани полумюсюлмани, там някъде по периферията на ислямската общност. Хареса ми българската нишка в пътеписа ти за Диарбекир - място, което по времената на Захари Стоянов също е било нещо като ръб на Земята и периферия на познанието. Ще те чета и по-нататък, както винаги с голямо удоволствие. Поздрави.