Това няма да бъде пътепис. Просто една импресия. Приятно четене.Перу е туристическа дестинация. Можеш да си букнеш по интернет билети за самолет, за автобус, за влак. Обаче всичсо е относително. Перуанците толкова са се увекли да се правят на индианци, /не че не са/ , по-точно на инки, че порпускат основни дадености. Така на север от Лима има разкрити археологически паментици от доинкски и даже дохристиянски култури, които почти не се посещават от основния поток туристи. Нито път дългото над 2000 км тихоокеанско крайбрежие. / виж, тук се прави нещо по въпроса./.

От София си бяхме подготвили попълнени бланки за визи, със залепени снимки и тъй като в Лима бяхме в неделя, отиваме в консулството в Пуно. Събуждаме консула от следобедната му дрямка и се почва:
- Тези бланки са за американски граждани.
- ?!
- Трябва да попълните други.
- Добре.
- Ваксинации имате ли?
- Ама ние сме само до Ла пас /лъжа/.
- Няма значение.
- ....
- Самолетен билет за напускане на Боливия.
- Ама ние ще се върнем по шосе в Пуно.
- Няма значение, самолетен билет до България тогава.
- Но той е електронен...
И пред във въображението ни се появява един черен печат на мястото на Боливийската виза.
Излизаме на улицата и решаваме: никакво връщане, утре на границата.
На другата сутрин към Боливийската граница се отправят 3 /три!/ автобуса пълни с туристи.
- Споко, четох че на руснаците даже снимка не са им искали – успокоявам аз, но всички сме принеснени.
И наистина, никаква снимка, всички на конвейра, само дето се оказа , че според боливийците България не е в Европа и ни изсурвакаха с по 50 долара.
Това е.


ГРАДОВЕТЕ:
Лима, гледана от пътя от летището прави впечатление на един разхвърлян град. 8 милиона души, ниско строителство, покрай авенюто се редуват индестриални зони, модерни билдинги , огради, зад които има... какво?
- Искам да отида на плаж – казвам на Мария.
- В Лима няма плаж.
-?!?
И наистина. Не че няма пясъчна ивица, обаче вълните се пенят в един жълто-черен цвят... Тук там по някой сърфист. Последния ден , когато ходих до Каляо – пристанището, разбрах, че крайбрежието се ползва за бунище. А къде отиват отходните води не искам да мисля.
При по-близко опознаване се разкриват добре озеленени улици, колониална архитектура, паркови зони. Искам да разкажа за парка с фонтаните. С него Лима е кандидатствала за рекордите на Гинес. 17 или 19 фонтана, разпръснати из парка, вечерно време осветени в различни цветове, накои от тях направени така, че да се минава през тях, други сменят цветовете си. А от 19 часа започва светлинно шоу. Над единия то тях танцуват хологламни фигури, които постепенно се преливат и стават изображения на танцуващата Мая Плисецкая, после двойка танцува танго, после – национални танци. Наистина са се постарали.
В Перу където копнат се разкриват следи от древни, прединкски цивилизации. Може би не са толкова впечатляващи, колкото египетските, но са разхвърляни на по-голяма площ. Стените са украсени с релефни дракони, кондори, има и рисунки, но няма надписи. Около северните градове Трухильо и Чиклайо има много храмове, /храмът на дракона, храмът на слъцето и луната, Ел брухо/, пирамиди – Тукуме, Сипан и градове- Чан.Чан, изградени от адобе. Това е тамошния кирпич, в който вместо слама, /както у нас/ , са добавяли стрити миди. В Лима също има няколко такива пирамиди. /Културата Лима/. Иначе двата града, както и всички градове в Перу са с ниски къщички и един градски площад / наречен обикновенно Плаза дез Армес/. Но трябва да разберем, че на 6-20 градуса южно от екватора няма парно отопление, никой не санира, нито пък мисли за ПВЦ дограма.
Във почти всички градове на площада имаше някакво тържество, шествие или църковен праздник. Само в Пуно имаше стачка. Бяха завардили шосето и едвам се добрахме до града.
Кахамарка е един по-различен град. Разположен навътре в планината в красива и зелена долина. При него се намират т.нар Вентоле – прозорци, малки ниши, издълбани в камъка и местността Кумбумайо, големи ниши, напоителни канали, изобщо, ако не знаеш къде си, можеш да помислиш , че си някъде на Балканите. Добре, че разгледахме околностите сутринта, защото следобяд такъв дъжд се изля, че не можахме да излезнем от ресторанта. В този град е роден Карлос Кастанеда.
Куско е един проспериращ град, но не можах да го харесам. Купихме си билет, обхващащ редица забележителности наоколо, но след като видиш Саскуайман следващите обекти са някак трудно забележими.
Агуас калиентес – или Топла вода на испански е под Мачу Пикчу и е градчето, което им хареса най-много. По средата минава рекичка, над града има минерални басейни, които са дали името на града. Всеки е с различна температура. Сутринта, когато трябваше да тръгнем за МП най-големите ентустиасти сред нас отидох в 4 часа да си купят билети, защото достъпът до Уайна Пикчу, върхът , който доминира над МП е ограничен до 400 човека дневно. Не струва повече пари, обаче трябва да ти сложат печат на билета. Аз се събудих към 5 и с ужас установих, че вали проливен тропически дъжд.
- Спокойно, след два часа ще изгрее слънце,- каза хотелиера.
И така стана. През това време отидох да се изкефя в басените.
- . Агуас калиентес се намира на река Урубамба, наоколо е тропическа растителност, добре, че успях да кандърдисам останалинте..Те искаха да спим в Олантайтамбо. Не че мястото е лошо, просто градче, грозно като другите. А виж, крепостта над града е много впечатляваща, даже технически е по-изпипана от Мачу пикчу.
Мачу Пикчу. Това наистина е черешката на тортата. Може други места да го превъзхождат в едно или друго отношение, обаче съчетанието на всички дадености е неповторимо. Каньонът Колка може да е по-дълбок, обаче, обаче някси е много голо.
Арекипа – може би най-европейския град в Перу. Зелени улици, широки пешеходни зони, колониална архитектура.
Балестровите острови бъкато от Пеликани, други морски птици и тюлени. Оаче видяхме само 20-тина пингвина.

Ика – съжалявам, че не можахме да видим Музея на камъните. На тези камъни освен сложни хирургични операции могат да се видят и хора, яхнали динозаври, обаче отпред пишеше, че трябва да се обадим на някакъв тел. №, а ние се бяхме разпръснали. Обаче видяхме Уакачина, първият оазис, който виждам. Аз така и не бях разбрала, че става дума за оазис, защото Мария ни обясни , как можеш да де спуснеш със сърф или бъги по високите над 300 м дюни, а лагуната някак пропусна да я спомене. Прекрасно място, заобиколено с палми, малки ресторантчета и хотелчета.
Пуно – по нищо не се разбира, не Пуно е на брега на това невероятно езеро – Титикака. А това е при Уросите.

ХОРАТА
Не знам колко % от населението са индианци, може би над 80%. Ниски, закръглени. В Перу в никой случай не гладуват.

ПЛАНИНИТЕ
Западното крайбрежие на Южна Америка е обточено от планинската верига на Андите. Бреговете на Тихия океан мият един пясъчен или скалист бряг на който няма нито една тревичка. Така е по причина на Хумболтовото течение , което идва от юг и носи студена, пълна с риба и планктон води. През няколко години, / катко беше през зимата на 2010, в Куско имаше кални свачища и наводнения, а туристите ги спасяваха с хеликоптери /, надделява северното течение Ел Ниньо, валят дъждове, бреговете стават градина, а цели стада моржове и тюлени и ята птици измират от глад.
Самите планини също са голи. Ниски храсти, чат-пат някой бор и един австралийски пришълец, който така прекрасно се е адаптирал там / даже на 4000 м/, сякаш го е имало откак свят светува – Евкалипта.
На север от Лима успоредно на крайбрежието въврят две успоредни планински вериги – Кордилиера Бланка и Кордилиера нера на изток. А още по-наизток е Чавин де Унтар. Последния доинкски град, където е работил Тур Хейердал. На запад, към крайбрежието са Буена Виста и Сечин, които обаче не можахме да видим.

ХРАНАТА
Плодовете ги откривахме постепенно. Всичко е между повин и един сол – 50 ст. 5-6 банана, зависи от сорта, една чаша фреш от портокали или микс, резан диня, резан ананас. Папаята и мангото ги пропускам, защото не са моя вкус.
На втория или третия ден ми направи впечатление, че около обяд и привечер улиците се изпълват с индианки, които тикат пред себе си колички с тенджери. Хората сядат пред тях и се хранят за 1 сол. /0.50 лв/. Отне ми един-два дни да разбера, ча, когато манджата се свърши индианката обръща тенджерата и си заминава. Аз съм привърженик на „Когато си в Рим, прави като римляните”. И в Чивай и аз се настаних пред една тенджера. Менюто беше шишче от лама , картофи и салата. На следващия ден месото беше от алпака, животинка с изключително мека вълна, нещо средно между овца и лама. Месото смърдеше на овнешко и изобщо не ми хареса. Виж, до куй / местното име на морското свинче/, не можах да стигна, все си меслех за „Цар плъх”.

ДРЕХИТЕ
Магазините за конфекция са пълни с потничета , фанелки и дънки, както у нас, а качеството на памука е в пъти по-добро, защото Перу е производител на този продукт. Пуловерите , жилеткитите, чорапи, ръкавици, шапки, шалове са изключително от алпака или бейби алпака и макар, че като дизайн не могат да се класират за бутик, са много качествени. Друга тема е носията на индианките, които масово я носят в провинцалните градове. И то с гордост. Много грозно нещо. Набрана пола докъм средата на коляното, обикновенно по-къса отзад, и те, каквито са трътлести... ужас. Бомбетата, които са различни в различните части на страната, като правило са 2 номера по-малки и стърчат над въпросната табуреткоподобна пола. Което не значи , че няма елегантно облечени хора и от двата пола. А това е магазин със стоки от алпака

А това е магазин със стоки от алпака

БОЛИВИЯ
Първоначално Боливия фигурираше в порграмата само като отиване до Ла Паз и Тиуанако. После се появи Солар де Уюни, а накрая се включиха и лагуните, близки до чилийската граница.
Тъй като бяхме взели самолетните билети 6 месеца по-рано, програмата между крайните дати претърпя много промени. Ако имахме повече време, сигурно щяхме да го прекараме тук. От друга страна, колкото и да четеш, все си неподготвен за нещо. Така аз си мислех, че месец ноември, след като съответства на май в северното пълукълбо, е дъждовен месец. Защото да видиш Солар де Уюни в сухия и дъждовния сезон са две съвсем различни неща.
1. Копакабана – обратното на това, което всеки си мисли, плажът в Бразилия е кръстен на това градче. А боливийците, може би защото нямат толкова забележителности, се стараят повече. Копа, както го наричат на галено е кокетно градче, в което изобилстват туристически агенции, ресторанти, магазини за сувенири, интернет клубове.
2. Осровът на Слънцето е много готин, но толкова е описван, че ще го пропусна.
3. Ла Паз . След всичко, което бях чула се изненадах, че града ми хареса. Местоположението и надморската височина го правят уникален, а освен това е много по-зелен от Перуанските градове. 4. Автобусът до Уюни. Французите бяха писали – комфортен автобус и ние си представяхме онези прекрасни Мерцедеси с които пътувахме в Перу, даже се чудехме на кой етаж са ни местата. Не че не видяхме такива автобуси, но не бяха в нашата посока. А нашият беше 50-60 местен, не че имаше кози и кокошки в него, тази дестинация е почти само туристическа, но като пуснаха парното /а не климатика/, направо се издушихме. Пътят от Ла Паз до Уюни е асфалтиран само до Потоси. Оттам хората, които имат време се качват на влака и си спестяват ужасно друсане. В Потоси испанците са източили най-голямото слебърно находище в света. И са предизвикали невиждана за времето си инфлация в Испания.
5. Уюни – и него са го спретнали – широки прави улици, агенции, голям пазар. Веднъж като стигнеш дотам, никакъв проблем да си направиш трип. Агенциите обаче още не са се обозначили в интернет, и как да знае човек?
6. Планините – съвсем са различни. Заоблени, преливащи в какви ли не цветове, намекващи, че съдържат голяма част от менделеевата таблица.
7. Лагуните - навсякъде се разхождат фламинго – Лагуна колорада, Лагуна Верде и още 5-6, редуващи се с действащи и изгаснали вулкани, скални образования, гейзери и даже минерален извор, в който се изкъпахме заедно с още 20-тина холандци и французи, които са преобладаващи сред туристите. т
Това бялото е боракс.
А това е гъбата, увековечена на картините на С. Дали
8. Солар де Уюни – не запомних на каква площ е разположена, но на дълбочина солта достига един километър. Невероятно, почти извънземно място и особено островчето на което растат гигантски кактуси, които в момента цъфтяха, сякаш им бяха вързали бели панделки.
9. Сан Хуан – градчето, в което спахме втората нощ. Както и другите градове в Боливия, много спокойни, с повече зеленина и даже дворчета.

10. Тиуанако – намира се между Ла Паз и Титикака, но не е на главния път. По тази причина в отсечката Тиуанако- Титикака беше пълно със стопаджии, тези същите, които бях в бусовете от Пуно. Самият комплекс Тиуанако е много интересен, особено камъните към Пума Пунко – приличат на части от сложен механизъм, само че са от камък.