Д, да хубаво е в Боливия. Съжалявам , че нямахме повече време там. Ще пиша.
Колкото до видата, то беше цяла драма.От София си бяхме подготвили попълнени бланки за визи, със залепени снимки и тъй като в Лима бяхме в неделя, отиваме в консулството в Пуно. Събуждаме консула от следобедната му дрямка и се почва:
- Тези бланки са за американски граждани.
- ?!
- Трябва да попълните други.
- Добре.
- Ваксинации имате ли?
- Ама ние сме само до Ла пас /лъжа/.
- Няма значение.
- ....
- Самолетен билет за напускане на Боливия.
- Ама ние ще се върнем по шосе в Пуно.
- Няма значение, самолетен билет до България тогава.
- Но той е електронен...
И пред във въображението ни се появява един черен печат на мястото на Боливийската виза.
Излизаме на улицата и решаваме: никакво връщане, утре на границата.
На другата сутрин към Боливийската граница се отправят 3 /три!/ автобуса пълни с туристи.
- Споко, четох че на руснаците даже снимка не са им искали – успокоявам аз, но всички сме принеснени.
И наистина, никаква снимка, всички на конвейра, само дето се оказа , че според боливийците България не е в Европа и ни изсурвакаха с по 50 долара.
Това е.