Уж се върнахме, а още съм там. Беше чудесно, нямам думи. Толкова дълго мечтах за това пътуване.
Преди да напиша каквото и да е, две думи за хората - изключително отзивчиви, по всякакъв начин се опитват да ти помогнат, ако не знае език и не може да обясни как да стигнеш до някъде просто пали колата и кара пред теб! Или усмихнат бърбори на арабски, ръкомаха и чертае схема от къде да минеш. Няма вариант да не помогне. И задължителното " Добре дошли в Йордания!"
Аман е хаос и клаксони. Джераш е прекрасен.
Обработена земя в чакъла. Капково напояване.
Мъртво море е интересно, уникално, но мирише. Няколко часа се мъчих да определя тази позната миризма докато стигнахме до Арабска фабрика за поташ и се сетих - мирише на проявител от времето на домашните лаборатории за проявяване на снимки. Който знае - знае.
Дана - национален резерват, 5 часа преход с гид, огънче от няколко съчки, малък чайник и бедуински чай изпит на края на една скала с невероятна гледка.
село Дана на 500 години и две постоянно живеещи семейства, 3 хотелчета, сметосъбиране и улично осветление !!!
Малка Петра е сладко бижу. С рисунките по един таван.
Петра............
До манастира се качихме с магарета и си изсипах целия адреналин по стълбите, но от горе видях "края на света".
Петра нощното шоу - чиста емоция.
Уникалната Уади Рам с бедуинските рисунки - кои наистина на хиляди години, кои от скоро, но нали туриста кълве на рисунки, на Лорънс Холивудски...
Пустинна магистрала, изобщо пътища като слънце, между забравени от всевишния села асвалт с вградени светлоотразителни блокчета през метър!
Мадаба, мозайките, най-после магазинче за алкохол със собственик учил в Съветския съюз и специална цена за нас като за "йорданци".

Остана невидяно Уади Муджиб, защото минахме по тъмно, но Киа-та усети баира, каньона Ал Муджиб - нямахме време и подготовка, Дана през пролетта с нацъфтелите билки и треви и какво ли още.
И още веднъж - очарована съм от хората.
Искам пак там.