|
Латинска Америка,термин ,появил се някъде началото на 19 век и за който отговорен, французинът-Michael Chevalier,бързо се възприема от света,като определение за населяващите го там хора от “Latin Race”.
Звучи,абсурдно, при положение, че континентът е един от най-старо населените на света с история , забулена, хилядолетия, преди появата на т.н. Romance cultures, водели войни там, за налагане на интереси и безпрецидентно ограбване на артефакти и налични ресурси.
Но както и да наричаме “ Другата Америка”, факт е че тя ще си остане една от най-притегателните точки за авантюристични духове, като моя милост.
Мечта, от както се помня,плуваща в сънищата ми, любимите книги до главата и най-вече оставяна за по-късно.
Не съм сигурна, кое , точно е по-късното, за една мечта, да стане реалност, но тази отлежаваше с години.
Началото на Декември 2009 , изведнъж ме споходи неочакван подарък – 1000 паунда.Не са много пари, но когато са под формата на Божието провидение, една мечта, започва да придобива, по реални образи.
А времето около Коледа и най-вече, след Нова Година, със сигурност е най-доброто, за закупуване на билет, до където и да е , по простата причина, че тогава, започват ( или може би, това ще бъде част от миналото, с настъпващата и още по-сериозна икономическа криза, която ни предстоии в световен мащаб, след празниците) разпродажбите.
Но да не се впускам в мои професионални изкривявания, тълкувайки икономическата криза и почна разказа по хронологичен ред.
За човек, работещ фул тайм и ограничен от годишната си отпуска, 20 дена, бродене по чуждите земи, ми се видя, ако не достатъчно, то поне в границите на разумното пътуване.
Мечтите, са ефирни създания, носещи се , като ореол над нас, но за осъществяването на всяка една, се иска поне малко прагматизъм , труд и най-вече обширни проучвания.
Целта на пътуването ми имаше няколко горещи точки, около които и трябваше да се осъществи самото то –,Куско Мачу Пикчу, езерото Титикака и Самайпатия.
Изхождайки от тези дестинации, беше необходимо, да създам подробен маршрут, подчинен на времето с което разполагам и имащ за цел, максимално – добра организация.
А откъде може да почне тази разходка, без да му мисля дълго – фиксирах първата столица на испанците там – Лима.
За петия по големина град в Загадъчния Континент, не бях чела много или се интересувала.
По спомени от разкази на приятели, посетили го някога във времето,имах беглата представа, че е скучно населено място,с доста лоша инфраструктура, но задължителна врата , през която трябва да се мине, преди да се потопим в дебрите на земята на инки, маи, ацтеки и кои ли не още изчезнали цивилизации.
Та от тази изходна точка, започна и организацията на пътуването.
Билети до Лима
.С много бърза справка, може да се установи, че да се стигне до там, общо взето имаме 3 опции, пътувайки от Европа( през Мадрид,Амстердам или Маями), за хора с фиксирани дати за отиване и връщане, като мен.
Казвайки това, искам да вметна , че опциите са доста повече-отворен билет за определен срок от време, летене до Маями и от там търсене на място, изгодна сделка , включваща, различни превозни средства, но най-вече,включваща неограничено време размотаване .
И се започна бясното търсене на билети от Лондон, което за моя изненада, взе , че приключи, точно след 24 часа.
Цена за отиване и връщане 603 паунда, аз лично му казвам-Дар от съдбата.
А неочакваното бинго, взе че се появи, от най-малко очакваното за мен място-Expedia!
Тръгване на 01.09.2010 с Бритиш от Heathrow , в ранно утро, лек престой в Маями за смяна и цигарка ( директни полети от Европа до там, все още не са се появили) и после кацане на Callao, с крилете на American Airline.
Датата, за отлитане, която избрах, също не беше случайна.
Краят на ваканцията за почти всички учащи по света и връщайки ги в руслото на образованието, разчиства туризма, от безкрайните , организирани тълпи, влачещи се безцелно по света и създаващи пренаселеност и рязко оскъпяване на някои дневни нужди за един пътешественик
Снабдявайки се с билет до Лима, започна и другото търсене- а до Ла Паз?
И тук направих най-голямата си грешка в живота, която ми костваше загубени, пари , време и почти инфаркт, от шока , който прежиявах 9 месеца по-късно,озовавайки се два пъти за един и същи ден в Санта Круз ( Боливия).
Та тръгналите за натам, освен платен билет до Лима, едва ли се нуждаят от закупуването на други такива.Следващите преходи ще си ги организирате от там на място, с помощта на хилядите турситически агенции, завзели главните улици на по-известните и не дотам, красиви градове на Древния Континент.
Имайки билет, започна и детайлното оформление .
Аз съм не дотам, организиран човек в ежедневието си или на работното място, но става ли въпрос за пътуване, то Духът на педантичността и прецизността, се събуждат и започват трескавото приготовление.
Реших , че ден за Лима, на пристигане ще ми бъде повече от предостатъчен и започнах четене, какво си струва да се види там.
Може би четох около две седмици и напълно се затвърждаваше усещането, че това е град, на който много време да се отделя, няма смисъл.
Междинна спирка, за почивка след дълъг полет и място за зареждане на изтощеното тяло.
Почти отегчена от безкрайните музеии, паркове, градинки, изложби, които ми излизаха в Гугъл, изведнъж се натъкнах, на нещо, за което нито бях чувала, виждала и което веднага разреши, другото ми чудене-а в кой квартал да се спи в Лима.
В центъра на този космополитен град се намира, не една, а две пирамиди и не точно такива, които очакваме да видим, сравнявайки с родствениците им в Египет или Мексико.
Огромни творения от кирпични тухли, гордо се изправят в Мирафлорес ( квартала на богатите, посолствата от цял свят , спокойствието и красотата, която може да даде един океан).
Пирамидите ми станаха номер едно в листата за посещения и какво по- разумно, освен да си избера хотел в близост до тях и по този начин не губя и минута, от краткото ми време, отделено за Лима.
Казвайки преди малко, че всякакви вътрешни пътувания до там, трябва се правят на място, може би има само един полет, който си заслужава да си подсигурите от тук:
Лима – Куско , цената не би трябвало да превишава 50 , 60 паунда за самолетен билет и твърдо препоръчително , да се ползва именно този вид превозно средство, а не услугите на много гумените возила.
Програмата ми включваше 2 дена за Куско , които са напълно достатъчни, от към бързо и доста цялостно разглеждане на района, откъм културно-историческо богатство и приспособяване на тялото към високата надморска височина, на която е разположена древната столица на една от най-великите Империи за всички времена.
Така и никога не ме споходи болест от надморското равнище и последствията от нея, та при желание, добра воля и лека физическа подготовка, това не би трябвало да се случи и на вас.
И идва ред на сложилите в програмата си – Inca Trail , много внимателно да проучат, всички възможни маршрути, продължителност, цени и предлагане от не хилядите, ами да не кажа по-голяма цифра , агенции , заниващи се с тези преходи.
Така или инъче, сами не можете да ходите по стъпките на инките, поради промяна в законите, регулация броя туристи за ден , включени в тези изкачвания и не на последно място, стъпка взета от Перуанското правителство , целяща, опазването на древните руини и неповторима природа и мислеща, все пак за безопастността на туриста, позволил си смелостта да крачи, по древните камъни.
Това е най-важното, което трябва, ако не да си го организирате от Европа, то поне много добре да осмислите.
Кое ще бъде приоритетното за вас в подобно приключение-древните останки на Инките, наслада на флората и фауната , чисто физическо преживяване, за още един покорен връх или всичкото дотук изброено.
Търсейки цени от англйски сайтове, попадах на цифрата от 400 до 600 паунда за 3, 4 нощи, с включени носачи,храна,подвижни душове, палатки и вход за ден на Мачу Пикчу.
Цената не би била зле, ако сте сигурни, че фирмата с която ще се движите, наистина спази и в най-малки детайли, обещаното до тук.
Като човек, разсъждавайки логически, ми хрумна, че няма , как да не е по-евтино, ако подобен пакет се закупи на място от там, а не да се минава, през редицата посредници и прекупвачи.
Разчитайки , както винаги на добрия ми приятел Trip Advisor се свързах с човек от Куско , на който се предоверих до глупост, който, успя да съсипе част от почивката и който да ви посъветвам-да се избягва , за каквато и да е било платена услуга, която предлага.
Но този неприятен инцидент ме накара да се замисля, че и в Трип Адвайзър има доста измислена информация, от самите предлагащи, дадена услуга.
Та едно на ум си имам вече-никога да не приемам за чиста монета, коментарите дори на 100 потребителя, защото излиза, че поне половината от тях са фантоми и рекламиращи себе си по един или друг начин.
Началото на май 2010 бях готова с всички подробности, резервации, билети и програма до ден десети от пътуването.
Пресичането на езерото Титикака и влизането от там в Боливия нещо ми се губеше.
Та реших да оставя втората половина от пътешествието в Божиите ръце и се отдам на закупуване на необходимата екипировка.
Всеки ходил поне един път на поход в планината през живота си знае-най важното са обувките!
Знаейки, много добре този факт, първото което купих бяха чифт Karrimor, случайно намерени на разпродажба с оргинална цена 130 и вземати от мен за 65 паунда.
Тези обувки им давам рицарска степен и препоръчвам без ни най-малко колебание.
Служейки ми вярно по сукаците, без дори са имали щастието да бъдат разтъпкани поне за ден из някой Шотландски баир.
Уличките, около Charing Cross, са истинско богатство , от струпани на куп магазини за туристическа екипировка и принадлежности.
Доста съботи, прекарах в тях, мерейки, разглеждайки и съпоставяйки, предлаганото.
По-голямата част от дрехите ми, необходими за пътуването, бяха купени от Trespass ,марка, която харесвам и която ме държа топло и конфортно из високите плата на Андите, езерото на върха на света и брулещите , като изоглавени ветрове там.
Decathlon, има какво да предложи, като магазин среден клас, с цени дори клонящи към евтино, но за сметка на това, доста добро качество.
Много от участниците в групата за Inca Trail, бяха екипирани, изцяло от там и това ме наведе на мисълта, че компанията, здраво завоюва пазари и клиенти из Европа.
Лично за мен, разчитах от там на голямата раница, която слава Богу, не ми се налагаше дълго да нося на гръб и фенерче с динамо, като което имахме поне 5 човека и което въртене, отекваше в нощната тишина на планината.
Края на юли, багажът беше стегнат и макар виждайки ми се доста повече от първоначалния ми замисъл, продължавах да слушам гласа на тревогата от неизвестността-а ако забравиш нещо?
Та раницата Quechua , продължаваше да набъбва, слушайки досадния глас мекото ми сърце и харчещи пръсти.
Оставайки едва месец от датата на заминаване, реших , че е дошло времето за запасяване с необходими илачи, поставяне на жизнено важните ваксини и помисляне за здравословни проблеми, които евентуално, биха се появили, докато си прекарвам път, през някоя джунгла или мочурлив храсталак, гъмжащ от бръмчащи насекоми.
Boots, постигна бърз и почти трицифрен оборот, под формата закупуване на какви ли не пенкилери, за мое собствено успокоение и като си мисля, единственото, от което се нуждаех си беше спрей против комари.
Бихте могли да си спестите,излишното презапасяване с лекарства .Наистина не е необходимо и от каквото и да имате нужда бихте си го купили там на място, без рецепта, на добра цена и едно страхотно обслужване.
Впечетлена съм от аптеките в Перу и Боливия.
И на последно място, преди път ми остана, бързо посещение до близкото ГП, за необходимите васкини, които в накакъв случай не трябва да се пренебрегват, които са безплатни, биха ни спасили живота и без които –Никога , Никъде.
Маларията е най-големия бич, за онези географски ширини и много добре помислете и се консултирайте със сестрата, която ще ви ги изпише и препоръча хаповете , които ще пиете.
Ерата на доксициклина умря и сега поне се сещам за 2 алтернативи, които ще ви предпазят.
Заложете на тази, която се приема по един път седмично, ден преди да тръгнете и приемайки я 2 седмици по-късно, след като сте се върнали.
Инжекцията за Жълта Треска, ще бъде единственото, за което ще платите от джоба си, фиксирана цена 50 паунда и за което ще получите сертификат за 10 години и без който, не бихте били допускани, да проникните в някои доста отдалечни кътчета на Земята.
Поне в нашето ГП искаха в брой тези пари и чак тогава даваха час за инжекцията.
Готови сте за път!Цяла година, съставяне на планове, проекти, покупки, телефонни разговори с другия край на света, безброй емаили, на някои от които, никога не ви е било отговорено, последно затягане ремъците на колана, изтегляне пари в брой и обръщането им в долари, нерви, а дали не пропускам нещо и тръгвате към неизвестността, от която може и да не се върнете.
Да започвам ли по същество, след въведението?
|
Перу и Боливия-моето пътуване-Предговор
