Аз също обичам да пътувам сам- съвсем сам- дори и взук незнам- ходя си с разговорника и ми е супер забавно да сричам чуждата реч.Живея в Габрово-събирам пари, намирам свободно време и тръгвам сам- избирам си крайна точка, вземам си билет, ровя се в нета, намирам си пътеписи, разкази на други за дадената страна, изчитам всичко, до което се добера, правя си записки и тръгвам- кеф ми Лондон, кеф ми Гърция, кеф ми Виена...За таз година съм си намислил Берлин- от 6.09.2010- с двупосочен билет.Супер готино е да пътуваш сам.Пътувал съм много пъти с групи...разни баби, дядовци, с бастунчетата- кретат едвам-едвам...в автобуса екскурзовода все ще намери да дрънка разни врели-некипели...Нито можеш да спиш... тъкмо задремеш и ексурзовода почва да приказва нещо по микрофона- погледнете наляво...вижте надясно еди си какво си- и ти само си въртиш главата като патка...Сега сме еди си къде си- имате два часа да видите еди си какво...( пример:Имате три часа да разгледате Лувъра в Париж- след еди си колко си часа- да сте еди си къде...Три часа за Лувъра...То само час губиш докато минеш покрай касата и проверката с рентгена)...И започва един тагадък- ха това да видиш, ха Мона Лиза да намериш, ха до апартаментите на Наполеон...) После седиш на сборният пункт и тъпееш половин час, докато се съберат всички...ПРИ МЕН НЕ Е ТАКА:Аз си избирам маршрут, група, туроператор и ходя с тях до хотела.От там нататък- накъдето ми видят очите.До момента в който не реших, че ще пътувам сам. Така ходих зимата при това- Виена- 5 дена- навсякъде,където си поискам...Хотел в центъра на Виена...( обикновенно групите спят някъде на края на града и неможеш никъде да идеш свободно).На другата година направих Лондон- 5 дена- град голям, програма- сам си правя...навсякъде.И така, не се чуди- света е малък, а през интернет е станал още по-малък- избираш си дестинация ( Европа се обикаля така, както си обикаляш из София).