Че животните се виждат по-добре, като са окапали листата на храстите и дърветата е вярно, но че се събирали около местата за пиене е чисто теоретично. Как пък един път не се събраха, като минавах аз оттам. Освен това през зимата денят е къс и е хладно и то най-хладно (едноцифрено по Целзий, може и отрицателно) точно рано сутрин, когато чакаш животните край гьолчето. Пингвините май не мърдат. Колкото пъти съм се отбивал през Саймънс Таун, предимно през лятото, все са си били там. През вторта половина на август най-голямото природно зрелище на Южна Африка са полските цветя в Намакваленд. Това е един обширен, изключително сух пустинен район в Северната Капска провинция, който през цялата година седи прашен и песъчлив освен за няколкото дни през август/септември, когато паданат пролетните дъждове. Тогава се преобразява на пъстър цветен килим. Уловката е, че не знаеш кой ден точно ще се случи това, а цветята увяхват много бързо. Феновете следят някакво сайтове flowerwatch за да се ориентират кога да палят колата за Спрингбок - центърът на областта.
Подобно явление за гмуркачите е миграцията на сардините. Всяка година през юни или юли край бреговете на Натал минават огромни пасажи сардини, следвани от огромен брой пируващи с плътта им акули. Това е най-върховното удоволствие за южноафриканските гмуркачи, но както и с цветята, не знаеш точно кога ще дойде, за да си планираш отпуска. И на двете не съм успял да се порадвам с очите си засега. Бели акули и китове сме снимали тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите