По средата на 2000г, първо посетих египетското посолство в Претория. Исках да запо4на от горе на долу с проблема за трнзитна виза. Не се наложи да ходя до другите посолства, защото от египетското по телефона се разбра, 4е във вси4ки държави, през които ще минавам визата се урежда на място на границата- поне така ми казаха- само суданското посолство не вдигна телефона, в последствие разбрах, 4е било временно затворено???!!!Полу4их успокоения от египтенина, 4е вси4ко ще бъде наред, пихме 4ай и поговорихме за пътешествието. Попита колко души сме и като разбра, 4е съм сам.......ме помисли сигурно за луд! Като ме изпращаше на вратата каза да се пазя в Судан. Но кой ти слуша. По4ти на 40г, пълен с енергия и оптимизъм и не малък опит , в на4алото на ноември същата година се впуснах в едно пътешествие, което го пожелавам на всеки, без проблеми разбира се.
А малко преди коледните празници, благополу4но пресякох границата на южна Африка, влязох в болницата с диагноза депресия и тотална преумора и докато си лежах в леглото си мислех, 4е наистина съм бил превъртял да направя такава лудост и то сам, но сега след 9 г, май тръпката се връща.