Аз пък искам да ти кажа къде да не ходиш.
Излъгахме се да отидем в “традиционна бирария” /сякаш останалите са “нетрадиционни”/ и избрахме нещо, което звучеше като Новоместки пивовар, близо до Вацлавските намести – натруфено място тип Балкантурист, с програма и жива чешка музика според рекламата /не разбрахме дали имаше въобще/, където сервират току що сварена бира. Е, бирата не беше лоша, но заведението ни потресе. Огромно, обхваща може би едно каре къщи отгоре, вероятно за направата му са ползвани мазетата на кооперациите. Един лабиринт от стайчета и коридори, келнера идва веднъж да вземе и веднъж да донесе поръчката и после трябва да го издирваш из коридорите за сметката. Най-гадното обаче беше, че всичките тия помещения воняха отвратително на мухъл, така че след половин час всичко се пропиваше с тая смрад и не можеше да се диша – дрехите, гулаша, даже бирата горчеше от смрадта. Избягахме веднага, щом свършихме с яденето. И този ефект с мухъла го забелязахме и на още места – ако заведението има подземна част, тя винаги е влажна и воняща. А говорим за август месец. Така че сядай само на горния етаж в кръчмите им, а ако няма места бягай оттам.
Впоследствие се спряхме на друго заведение, най-вече защото ни беше наблизо. Приятно , чисто местенце, с добра кухня. Не помня името му , но е на лесно място, ако си наблизо, може да го ползваш, но едва ли трябва да ходиш до там специално. Като застанеш с лице към входа на Народни музей, тръгваш надясно по алеята, тя преминава през нещо като малка градинка, не я пресичаш диагонално, а вървиш успоредно на улицата. На края на градинката е кръчмата.
Иначе принципа Благун ти го обясни – колкото си по-далеч от големи обекти и булеварди, цените намаляват. Храната поначало си е доста прилична навсякъде.