Опит за изкачване на Музтаг Ата, знам че възнамеряваха и направиха, група водени от Боби. Имам я някъде програмата, но в това време точно беше, с преминаване по ККН. Предполагам тях имаш предвид. В интерес на истината към началото на годината и аз водих кореспонденция, но с КМА, което е съкращение от Кашгарска Планинска Асоциация, които се явяват нещо като монополисти при уреждането на формалностите за върха и май чуждестранните агенции, ползват също техните услуги. Е, не се разбрахме за цената - посочиха ни 6-7 "задължителни" правителствени изисквания, без които неможело да минем и в крайна сметка организацията за този път се разпадна. За още двама българи знам, че са били в района на Каракорум и после Хиндукуш, по това време. Единият, от които е Джери (Герасим Величков), утре сутринта сме се разбрали да му отидем на гости и да се видим и поприказваме.
Инак за Пакистан, Крис бе разработил старателно програма, според която първо за загрявка трябваше да минем през Пешавар и Читрал и да направим, доскоро считания като един от най-популярните трекове в Пакистан, до подножието на Тирич Мир. А след това класическия трек, с агенция, с базовите лагери на четирите осемхилядника в Каракорум. Първата част по различни причини не се състоя и вместо нея част от групата първо посетихме Лахор, заедно с церемонията на Вага-бордер, после направихме всички за няколко дни разходка до БЛ и малко по-нагоре на Нанга Парбат, от третата най-рядко използваната страна, но в случая доста удобна - от моста Райкот. Всъщност това е подходът на първото изкачване на 3 юли 1953 г., за което ти даже си имал щастието да прочетеш и книгата. После се върнахме към столицата и докато част от групата се яви на брифинг, другите посетихме Тексила. После общо взето е описано и накрая в Скарду се разделихме с нашите приятели и през Гилгит с Емо продължихме към Кашгар. Разгледахме в и около Гилгит, Каримабад (Алиабад е транспортния хъб, само на няколко км.), Хванахме и традиционния празник на исмаелитите, честван с фолклорен фестивал, на който за съжаление не позволяваха без официални разрешения да се снима. Направихме една нощувка и на Сост, където се запознахме с един интересен баск, пътешественик. Прехвърлихме се в Китай, където се разходихме малко в района на гр. Ташкурган, таджикски етнос, после нощувка в киргизко селище на брега на ез. Каракул, между върховете Музтаг Ата и Конгур. Останалото време от транзитната виза се потопихме в гр. Кашгар, където голяма част от населението са уйгури, с бързо отскачане до периферията на Такламакан. Прибрахме се по суша и вода (Каспийско море), през Киргизия, Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Грузия и Турция.
За съжаление не съм толкова организиран като теб, и нито съм писал нито доподредил снимките. Успяхме само две презентации набързо да спретнем и направим. Едната за планинската част в Пакистан с Крис, в Арт-клуба в София, а другата преди две седмици на приключенския фестивал в Банско - с Емо за цялото пътешествие. Има известна вероятност скоро втората да я повторим в София. Ако това стане ще пиша във форума.

ПП. Нямам чак такъв пътешественически опит като теб, но определено от страните, в които досега съм бил, Пакистан ми е най-тежката от психологическа и физическа гледна точка, като условия за пътуване, начин на живот и т.н. Може би изигра известна роля и обстоятелството, че в по-централните части имахме температури около 50 градуса. Вероятно в Южна Индия обстановката е подобна, а може би и по-цветуща.
Ще ти изчета при възможност и останалите пътеписи.

Редактирано от Yogi на 09.12.08 16:41.