|
Най-сетне успях да довърша пътеписа си.
Как изкарах Нова година ли? Ами великолепно!
Тази година решихме да вземем и принцесата с нас – какъв е тоя родителски егоизъм на Нова година да ме зарежете при някого, а вие да отпрашите на някъде, без мен!:-)
Забелязали ли сте в последните години как нараства срока преди Нова година, в който трябва да си организирането на посрещането на празниците? През 2000г беше достатъчно на 01.декември да знаете къде искате да идете. Преди 2-3 години крайният срок беше 01 ноември или, хайде, 10-12 ноември. Е, по логика тази година си направих резервацията в края на октомври. Решихме да идем тримата за Нова година. За пръв път взимаме малката с нас на чужбинска екскурзия (почивките в Гърция не се броят, ама там си е по-близо отколкото до Бургас) и затова решихме да бъде със самолет – тя вече е достатъчно голяма, за да има съзнателен спомен от едно такова пътуване.
Будапеща и Виена сме ходили в последните години, по топлите страни се ходи на почивка, а не на Нова година („Нова година при мохамеданите е така както Байрямът при българите“)
И така – Прага. Задачката в търсенето беше формулирана така „Нова година, Прага, самолет“ Имаше няколко оферти, но в крайна сметка се спряхме на една от тях. Едно, че общата стойност (самолетен билет, нощувки, Новогодишна вечеря) беше по-изгодна от останалите, но и вече веднъж съм ги ползвал за един уикенд в Банско – бяха експедитивни и коректни. Какво може да се иска повече от една агенция?
От друга гледна точка приемат плащане с карти (и дебитни и кредитни), което, поне на мен, ми дава добра възможност да си разпределя плащанията така, че дет′ се вика да не ги усетя.
И така след един-два разговора по телефона, си взех ваучерите и билетите. Всичко беше тип-топ и на 29.декември след обед отидохме на летище София. И, о! Чудо! Нямаше мъгла и излетяхме на време!
Летяхме с чешките авиолинии. Самолетът беше пълен с българи, отиващи за посрещането на Новата година, имаше и доста деца с родителите си.
За пръв път летя с чехите и трябва да кажа, че съм доволен – и от самолета и от обслужването. Вярно, нищо на този свят не може да се сравни с Луфтханза, но и CSA ги бива. Стюард(ес)ите са учтиви, самолетът е чист, дават ядене и нещо за занимавка на децата – изобщо – нямам забележки, бива ги.
Малката беше на седмото небе (и в буквален и преносен смисъл) – гледаше отвисоко, изяде си всичко, кефеше се максимално и изобщо не я беше страх (подозирам че страхът от самолети не е вроден, а се насажда в по-късна възраст). Най-интересен беше обаче коментарът й, когато вече се върнахме в София: „Ама то Чехия е много близо – самолетът излетя, после малко се повозихме и кацна; много близо е до София“ :-) (Дай Боже, целият свят да й е наблизо!)
моите пътешествия
|
Моята Нова година в Прага
