Любимо четиво!

Обаче колкото по-навътре навлизаш в Африка, толкова по-силно личат симптомите на Синдрома на Белия Наблюдател на Африка. Хуморът става все по-жлъчен, невинно изглеждалият весел безпорядък бива все по-силно и ехидно упрекван в неефективност. Неизлечима при това. От първоначалния ентусиазъм постепенно се стига до обощения за обреченост и безпътица. Спрямо европейските стандарти. Чунким африканците са ни канили да им измерваме културата по скалата на ефективността.

Интересното е, че тоя синдром се забелязва у много други опитали Африка от извора бели хора. Независимо дали са делили покрив и трапеза с африканците или са пазили дистанция от позиция на "белия човек". Има го у съвършено различни автори - от класика на африканския репортаж Капушчински до ентуасиастите пешеходци Алекс и Соня Пусен.

Аз също, колкото повече се опитвам да се настроя на съпричастие с Африката около мен, толкова по-настойчиво вътрешният глас ме убеждава, че Африка е един цял отровен континент, за който няма открита противоотрова. И че за съжаление, ако хиляди години са живели изолирано от белите хора в добре-работещ си според тяхната култура неефективен свят, в нашия век вече няма да могат да оцелеят.

Поздрави
Куабена

P.S. Просторните халета-чакални на гари с изключително ниска пропускливост на входа, не е африкански патент. Пробвай летище Хийтроу

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите