| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Бестселър [re: juriwaro] | 
                 |  
| Автор | Димитъp_дoмoceд (Нерегистриран) |   |  
| Публикувано | 03.09.07 22:45 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
				Любимо четиво!
 
 Обаче колкото по-навътре навлизаш в Африка, толкова по-силно личат симптомите на Синдрома на Белия Наблюдател на Африка. Хуморът става все по-жлъчен,  невинно изглеждалият весел безпорядък бива все по-силно и ехидно упрекван в неефективност. Неизлечима при това. От първоначалния ентусиазъм постепенно се стига до обощения за обреченост и безпътица. Спрямо европейските стандарти.  Чунким африканците са ни канили да им измерваме културата по скалата на ефективността.
 
 Интересното е, че тоя синдром се забелязва у много други опитали Африка от извора бели хора. Независимо дали са делили покрив и трапеза с африканците или са пазили дистанция от позиция на "белия човек". Има го у съвършено различни автори - от класика на африканския репортаж Капушчински до ентуасиастите пешеходци Алекс и Соня Пусен.
 
 Аз също, колкото повече се опитвам да се настроя на съпричастие с Африката около мен, толкова по-настойчиво вътрешният глас ме убеждава, че Африка е един цял отровен континент, за който няма открита противоотрова. И че за съжаление, ако хиляди години са живели изолирано от белите хора в добре-работещ си според тяхната култура неефективен свят, в нашия век вече няма да могат да оцелеят.
 
 Поздрави
 Куабена
 
 P.S. Просторните халета-чакални на гари с изключително ниска пропускливост на входа, не е африкански патент. Пробвай летище Хийтроу
 
  
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |