|
|
| Тема |
 Алпийският красавец - Дахщайн |
|
| Автор |
juriwaro (непознат) |
|
| Публикувано | 17.07.07 12:55 |
|
|
|
Снимки от качването на връх Дахщайн (2995 м) по маршрута Гозау - х. Адамек - ледник Гозау - западния ръб. Паркингът под езеро Гозау е на 4 часа път от Виена, а по този северен маршрут от езерото първо се качват около 1200 м денивелация до хижа Адамек на 2200 м (4-5 часа). В ниското е много смърч, но още от ~1000 м започват да се виждат масивни стени (варовик) във всички посоки. Пътеката е добре маркирана (както всички пътеки в Австрия - с червена боя - май беше № 614) и добре укрепена по стръмните склонове. След горното езеро Hinterer Gosausee има само едно и то неособено дащно ручейче (пъплещо по скала) на средата на разстоянието до хижата. Малко след него се открива добра гледка към върховете Дахщайн, Шнееберг и хижа Адамек. Непосредствено отзад е катерачна стена ~300 м, а над хижата започва ледника Гозау. Условията за спане са добри и солени (чувал в столовата - 9 евро, нарове - 19 евро, стаи - не искам да знам), а храната е сравнително евтина за място, което се зарежда с хеликоптер. После остават още 800 височинни метра до самия връх (3-4 часа). Имахме късмет с времето, а ледникът бе покрит с 20-30 см изкрящо бял нов сняг от миналата седмица. Минаваше се спокойно без котки, дирята по ледника се виждаше отдалеч - този ден бяха наизлези много хора. Толкова у нас не разпиват и по полянките/хижите, до които има асфалт. След 2 часа се излиза на премката, от която започва западния ръб на Дахщайн. Отвесно надолу е южната стена ~ 800 м, а на изток се вижда Seethalerhuette ~2700 м, която е кацнала на един ръб. До там се стига и с лифт и това е другият по-мързелив маршрут към върха. Гледките във всички посоки са неописуеми. По ръба нагоре трябва да се качат още ~150 м, които на 90% са с фиксирано въже. Има само 1 по-критично отвесно място с хватки, но малко след нас през него минаха като гущери две баби (понякога бабите в Алпите минават и по 15 въжета, така че те не са добър ориентир). На някои места въжето си е почти над стената, та хората със страх от високо ще имат зор. След 1 час въжето тръгва надолу по източния ръб, а най-отгоре е побит по австрийски огромен метален кръст. Тук има просяци - черни гарги с жълти клюнове пърхат между туристите, а наоколо летят безмоторни самолети. Слизането е сравнително лесно след като си минал веднъж маршрута, но ледникът следобяд е малко по-неприятен. Цветът му вече е станал сиво-син и мръсен, вадите са много по-пълноводни и на места най-лесното е да се подхлъзнеш. Каменопадите са си проблем и от север, но най-вече по цялата южна стена. Надвечер последните алпинисти довършват стената зад хижата, а козирози припкат над тях и бутат камъни. Следва слизане по същия маршрут и отмора с напитка в езерце, а има и друг вариант по билото (маршрут № 601) до горната станция на лифта над паркинга. Други красиви и не толкова планинарски места из района са Hallstadt и Traunsee.
| |
| |
| 
|
|
