|
|
| Тема |
 Quai Branly [re: Milen] |
|
| Автор |
Димитъp (домосед) |
|
| Публикувано | 24.05.07 22:58 |
|
|
|
Да се прeпръчват музеи като туристическа атракция е деликатна тема. Защото много хора ги посещават "по задължение" - щом съм в Париж, трябвa да видя Лувъра, иначе съм се минал
Според мене музеи трябва да се посещават, само ако изложеното наистина те интересува.
С тая уговорка, ми се ще да препоръчам един музей, който имах шанса да посетя миналия месец - . Това е най-новото попълнение в музейния пейзаж: След като президентсвото на Митеран остави в наследство няколко грандиозни (и грандомански) културни проекта (Операта, Библиотеката, Пирамидата и др.) при Жак Ширак нещата позатихнаха, докато не се появи този музей. Който се намира съвсем близо до Айфеловата кула. И архитекти, и дизайнери и залесители са си правили голям кеф да го сътворят, а още по-густо е било на уредниците да аранжират и предсатвят колекцията. От произведния на приложното изкуство и занаятите на коренното население на Африка, Азия, Америките и Океания. Музейното дело се издига на ново ниво тук.
Първото ниво по моята класация за музеи е "каталожното": педантично подредени, класифицирани колекции с подробни етикети и безумно много информация, в която много бързо се загубваш. Пример - Природонаучният на "ЦарЯ" в София.
Второто ниво е "образователното": да се подберат по-малко експонати, но да се аранжират с образователен фокус - с много картники и диагарми, които да се възприемат лесно от ученици.
На Кей Бранли има и "есеистичен" момент - отделни експонати от най-различни континети, или от различни области на един и същи континент се съпоставят и е дадено възможност на кураторите да представят размислите си за човешкия дух и бит в най-свободна, не задължително педагогична форма. Или пък обратното - да се концентрират върху една едничка вещ, примерно африканска маска, или индиански гребен и да развият теория за характерните особености на създалата я култура сама за себе си.
Като понеже Франция е Франция - тоест страна с традиционни и трайни връзки с всички краища на света и особено силни с тези краища, които е владяла, изборът на качествен материал за такъв музей е огромен. А площта на музея не е толкова голяма, че да се загубиш или отегчиш. Като в мастодонти като Лувъра, например.
Отдавна не бях се палил по музеи, но този ме изненада приятно и нищо чудно да се отбия и следващия път
| |
| |
| 
|
|
