|
Тасос фигурира отдавна в плановете ни, но както често се случва – най-близките места се посещават последни. Решихме, че Великденските празници и улесненото преминаване на гръцката граница ще предизвикат сериозен наплив нататък. Затова технично ги пропускаме и вместо в края на Страстната тръгваме в края на Светлата седмица – на фаталния петък 13 април.
Както се очакваше, няма ги опашките на Кулата-Промахон. Времето на преминаване се измерва с пъргавината на шофьора да стане, да излезе от колата и да занесе личните карти и зелената карта на гишето. Предупредени за новото хоби на гръцките катаджии, спазваме кротко безбройните ограничения на скоростта до Серес. Малко сме разочаровани от мудната (не)работа на гръцките строители на магистралата. Какво да се прави – балкански истории... След околовръстното шосе на Серес се продължава в посока към Драма. След няколко села се подхожда към полите на планината Кушница (Пангеон). Вляво и надолу остава гъстонаселеното Драмско поле, а шосето се вие по североизточния склон на планината. Накрая следва спускане и се показва синята безпределност на Кавалския залив. Продължаваме по магистралата към Ксанти и не след дълго сме на Керамоти – най-близката входна врата за Тасос. Общо София-Керамоти – 5 часа, включително 30-40 минутен престой за обяд.
В края на работната седмица (петък, 4 часа следобяд) ферито е сравнително натоварено. Товаренето на колите се предвожда от емоционален свръхнервен диспечер. Без да разбирам гръцки, подозирам, че той често споменава роднините от женски пол на нещастните шофьори, дръзнали да не вдяват безценните му указания. И на отиване, и на връщане ми направи впечатление, че товарачите добре владеят на български командите „вдясно”, „вляво”, „изправи” и т.н. Най-странното возило на ферито е очукан бус с гръцка регистрация, натоварен с одеала, черги, тенджери, легени и друга покъщнина. Екипажът на буса е ромска фамилия, която бързо се разгъва на ферито и децата започват активно да просят. Машинално заемаме позиция на кръгова отбрана на портмонетата и чантите.
След 30-40 минути пътуване пристигаме в столицата на острова – Тасос таун или Лимена. Над града минава шосейният ринг, обикалящ острова. Включваме се в него по посока на часовниковата стрелка. Пътят се вие по стръмни склонове през красиви иглолистни гори. Планината Ипсарио, доминираща над острова, прилича на карстовия Северен Пирин. Тук всяко камъче е бяло, ослепително мраморнобяло – от алпийските гребени, през чакъла покрай шосето до пясъка на плажовете. Пътят минава през живописното градче Панагия. Следва великолепен панорамен участък. Долу се виждат маслинови горички, вили и изумруденосиният залив между Криси Амудия и Криси Акти. Туристическото име на залива е Golden Beach, но по-точно би било Silver Beach предвид цвета на пясъка. Това е туристическото сърце на острова, тук са и най-хубавите плажове. За щастие сега е пролет и за туристи е рано. Буквално на всяка отбивка ти се иска да спреш, да гледаш панорамата, да вдишваш свеж прохладен въздух с дъх на борова гора, примесен със сладникавия аромат на маслините.
Спираме в селото Криси Акти и не след дълго си намираме свободен апартамент. Тук има сравнително малко хотели, начинът на летуване е наемане на вили, апартаменти, студиа или стаи (доматия). За пететажни „гимназии” в стил Черноморец изобщо не може да става дума. Сезонът още не е започнал, но в топлата петъчна вечер по крайбрежната улица е оживено. Деня приключваме в таверна с пържена риба и рецина.
На следващия ден започваме обиколката на острова с Панагия. Това е старата столица на острова с архитектура в стил Османска империя (срв. Копривщица в България, Охрид в Македония, Гирокастер в Албания). В кафенето се натъкваме на българско присъствие – келнерката е симпатично младо момиче от Сливен. Градчето е приятно с малките криви улички, белосаните къщи и ромолящата вода. Тук-там се забелязват и съборетини, покрай които минаваме със свито сърце предвид сеизмичната активност на района. Над къщите доминира черквата, построена на мястото с най-ценното богатство за гърците – извор с хубава питейна вода.
Продължаваме на юг по крайбрежието. Растителността оредява, но все още е приятно зелено. Пътят минава покрай дълбоко врязани в сушата фиорди, рай за къмпингарите. По югоизточния бряг планината става гола и камениста. На скалист каменен полуостров е манастирът „Св.Архангели”. Гледката от него е изумителна – скалисти полуострови, изумруденото море с върха на остров Самотраки някъде в далечината. Кой знае защо е забранено снимането, но, слава Богу, тази безсмислена забрана не се спазва особено.
По югозападния бряг планината се отдръпва, а по морето следват почти слелите се Потос, Пефкари и Лименария – стандартни курортни градчета. Тук го няма очарованието на североизтока – планинският венец, гъстата растителност и врязаните заливи.
Западното крайбрежие на острова наподобява западното крайбрежие на п-в Касандра от Халкидики – селищата са повече рибарски и по-малко туристически. Тук там се строят вилни селища, но това (слава Богу) е твърде далеч от „размаха” по нашето Черноморие. След Неа Принос – другата врата на острова откъм Кавала отново иглолистните гори вземат превес. От северното крайбрежие се открива панорама към планините на континента.
Отбиваме се в Лимена – столицата на острова. Крайбрежната улица е още в предсезонна дрямка – малко от таверните работят, пусто е малкото пристанище с рибарските лодки.
На следващия ден поемаме обратния път към сушата. На връщане се отбиваме в Кавала. Градът е разположен амфитеатрално по стръмните склонове на Кушница (Пангеон), подобно на В.Търново и Монако. Между планината и крепостта минава римски акведукт, препостроен през турското робство – запазената марка на този град. Предното ни посещение на този град (през месец юли при 35-40 градуса на сянка) се ограничи до района на пристанището. Сега е значително по-хладно и поемаме по стръмната улица към стария град и крепостта. Хълмът с крепостта е красиво разположен между двата залива на града. В стария град е родната къща на Мехмед Али паша – албанец по произход, успял във водовъртежа на наполеоновите войни да стане пълномощник на султана за Египет и основател на последната египетска управляваща династия. Недалеч от къщата има стара джамия, която се реставрира без особен ентусиазъм от гърците. По уличките и в крепостта се чува повече българска, отколкото гръцка реч – в хубавата неделна утрин много сънародници са на разходка до комшиите.
На връщане поемаме към новото ГКПП до Гоце Делчев. Минаваме през Драма. Градът е разположен на голите южни склонове на Боздаг. На главната улица има оживени капанчета и хубав парк. След Драма пътят атакува планините. Природата сменя цвета си – от пясъчен на зелен. Границата минава през безсмисления „мечи тунел”, построен за хатъра на псевдозагрижени псевдоеколози.
Лучше гор могут быть только горы, на которых еще не бывал...
|
Тасос
