|
Някой ме помоли да сложа повече снимки. Ще се опитам.
Искам веднага да уточня, че не всички снимки са мои.
По пътя снимах много, но не винаги успешно и не винаги се получаваше интересно. Ще си позволя да използвам снимки заснети от друг, но от местата където бях и през които преминах.
Продължавам
Част 3: На път към пустинята!
Втория ден стартирам доста по-късно. Не съм успял да настроя алармата на хотелския часовник и се събуждам с птиците, които започват да врякат изключително досадно около 6. Спал съм дълбоко и без сънища след наситения с емоции и малки драми ден.
Четирите най-типични и шумни птици в Австралия, които тормозят спящите сутрин: Coocaburra; Galah; Magpie и Cockatiel
Птиците в Австралия не пеят като тези в Европа. Те пищят, грачат, плачат с глас на дете или подсвиркват като строителни работници. Няма спасение от тях, където и да се намираш. Дори в центъра на Sydney винаги ще се намерят няколко дървета в които рано сутринта птиците ще се разкряскат в продължение на десетина минути.
Кафе за закуска, кафе за из път и съм готов. Колко е бързо без деца и без нежна полувинка (не пропускам да направя обещаното обаждане). Минали са само 24 часа, а отсъствието ми там вече се чувства.
Навън е един от тези прекрасни дни в които слънцето грее щастливо а в кристалното синьо небе не можеш да намериш едно облаче. Всичко е ярко и цветовете са силно контрастни. Усещам, че ме чака горещ ден.
Поемам по празните улици на Камбера към магистралата Sydney – Melbourne. Тук дори по това време на деня няма трафик. Очевидно политиците не си дават зор да ходят рано на работа.
Все още е свежо и няма нужда да вдигам прозорците с включен климатик. Леко ми е, бодър съм, всичко ми е наред и се чувствам млад и силен!
Пътят се вие през тучни ливади, където от време на време виждам кротко да пасат крави, овце, млади подскачщи кончета или ему.
Това е в пълен контраст след пресъхналото езеро което видях вчера. Някак си очаквам, че колкото повече отивам на запад, толкова по-пустинно ще става. Нямам търпение да видя пустинята! А не е така. Пейзажите които се точат един след друг спокойно могат да бъдат поставени във всяка европейска страна (ако се махнат характерните ефкалиптови дървета).
Удоволствието да шофирам през тези почти европейски хълмове е помрачено от внезапното светване на лампичката за ниско гориво. Когато ми е леко на душата не мисля и не се трвожа. Вместо да преценя и да напълня в Камбера! Сега започвам да гриза нокти и да си мисля колко км. могат да се изминат на резерва? Колко литра са останали? Знам че съм подминал Hall, който е почти като квартал на Камбера и според картата съм на около 30 км от друго малко място наречено Murrumbateman (очевидно аборигенско име). Дори в резервоара да остават само 5 литра, при разход 11,12 л. на 100км. ще успея да стигна до там.
Murrumbateman е едно малко място, където освен няколко прашни ферми с ръждясали машини, изоставени около запустяли аграрни постройки, няма нищо друго. Включително бензиностанция! За миг дори си мисля дали тези машини нямат един, два литра забравено гориво.
Какво намерих в Murrumbateman
Следващата ми надежда е Yass. За него знам че е по-голямо историческо градче и със сигурност ще има бензиностанция. До него има други 30 км. Ще успея ли с оставащите 1, 2 литра?
В даден момент се ядосвам на себе си. Как мога да се притеснявам за такива дребни неща. Ако закъсам ще се обадя на NRMA (пътна помощ) и най-много да загубя време. Тръгнал съм в името на нещо много по-голямо и важно. Готов съм за много по-сериозни изпитания и такива дреболии не могат да ме спрат!
Разбира се, милата Хонда, усетила моя безкористен порив, изминава безропотно въпросните километри до Yass.
Yass – там където намирам гориво и хубаво кафе
Yass се оказва приятна изненада. Още с влизането в това живописно градче ми става ясно, че ще ми хареса. Разположено в малка долина, виждам с очите на първите заселници как са избрали това уютно място за да започнат новия си живот в тази далечна и чужда страна преди повече от 200 години.
След като наливам 50 л гориво (48 за да бъда по-точен), намирам дори отворено кафе на централната търговска улица, типична за подобни каубойски градчета. До скоро си мислех че никога не ще имам възможността да видя истинско градче като тези от романтичните филми за дивия запад: “Един пробит долар”, “За няколко долара в повече” или “Имало едно време на запад”. Сега знам че това са били гранични селища в които е било трудно да се въведе ред и законност. Там на една централна улица ще намериш кръчма, ковач, месар, хлебар, публичен дом и понякога малка съдебна срада с полицейски участък и дранголник, разположени в ниски, ярко боядисани постройки с плоски покриви (тук не вали сняг). Когато си помислиш за ежедневните нужди и трудности на тези самотни и изолирани от света хора, романтиката изчезва. Тук вместо крави и биволи (както в Америка) хората са се мъчели да се измъкнат от мизерията и бедността отглеждайки овце.
Yass не е много по-различен от това което е бил преди 200 години, освен че всичко е по-ново. Централната улица е същата. Магазините с малки изключения и добавки са същите. Разликата е че сега успявам да намеря кафене с истинска еспресо машина! Не мога да повярвам! Долавям миризмата на истинско кафе, виждам машината и се втурвам в кафенето без да забележа няколкото Harley Davidson паркирани отвън. Едва след като сядам на една от опушените маси осъзнавам, че това място не е нормално. Целите стени са облепени със снимки на масивни космати мъже, гордо позиращи до или върху техния bike. Всичко тъне в сумрак въпреки блестящия ден навън. По ъглите на кафенето седят и си говорят още няколко души, подобни на тези от снимките. Някои от тях са по потници и върху огромните им бицепси ясно могат да се рзличат фигурите на безкрайни, многоцветни татуировки. Това са вероятно собствениците на моторите отвън.
Попаднал съм в bikies’ club!!!
Следва част 4: The bikies!
|
Австралия, Част 3: На път към пустинята
