|
Започвам с един съвет към всички, които имат намерение да посетят "южната ни съседка" - не тръгвайте самостоятелно - задължително организирано, с група!!!
Аз нямах тази възможност, просто защото се налагаше да пътуваме за 1 ден до Истанбул, за да придружим сина ми до летището. Решихме, че тъй и тъй ще ходим, можем да отделим един ден, за да поразгледаме града. Направихме си резервация за хотел чрез интернет. Хотелът беше много добър - в района на Лалели - изключително търговски район! В последствие се оказа, че това си е един чисто руски хотел (в което нямаше нищо лошо всъщност!) в сърцето на Истанбул.
Още с тръгването от Варна, т.е. с качването ни в автобуса на Нишикли, вече бяхме в Турция - само турска реч, турски филми, турска музика, турски табиети и мурафети - първо те канят да се "напарфюмираш" с някакъв евтин одеколон... ... сигурно е някакъв обичай, защото забелязахме нещо подобно и в ресторантчетата в Истанбул.
Както и да е - в тъмни зори пристигнахме в Истанбул - изсипаха ни на Отогар и ... който накъдето му видят очите! Първото впечатление - ужасна миризма, която те заобикаля отвсякъде - някаква смесица от подправки, мирис на манджи, на дюнери и още не знам какво, но в невъобразимо неприятна комбинация. Тази миризма ни съпровождаше из целия град...
Нямахме избор и трябваше да вземем такси до хотела. За има няма 6-7 км ни прибраха "само" 15 $. Добре, че в хотела ни пуснаха много преди нормалния час за всяка резервация (12 ч. по обед), та успяхме да дремнем, докато дойде време за разходки.
Към обед тръгнахме да "зяпаме"... то си беше точно зяпане, защото ходихме по булевардите и зяпахме по витрините - нали не бяхме отишли да пазаруваме, а да гледаме все пак... Бяхме решили, че ще стигнем до Света София, та поне нея да видим. Стигнахме... но точно тогава заваля и трябваше да търсим някъде място, където да изчакаме дъжда да спре и така и не влязохме да гледаме вътре. Всъщност основната причина беше, че моите мъже бяха категорични, че в джамия няма да влязат... иди обяснявай, че това е историческа забележителност... Да не говорим, че попаднахме точно по време на Рамадана (или рамазана - извинете ме, но не правя разлика), когато те не ядат по светло, и почти нямаше място, където да се нахраниш през деня, а ние определено не искахме да ядем дюнери...
Трудно ми е да разкажа всички впечатления само от един единствен ден...
Честно казано, радвам се, че, от една страна, получих съвсем реални, а не "напудрени" впечатления, които щеше да ми даде едно организирано пътуване. От друга страна обаче, тези впечатления съвсем не са положителни:
- навсякъде гледат да те "прецакат" - никъде няма цени и всеки си измисля цена според това как те възприема, а нашите опити да се пазарим не доведоха до чак кой знае какви положителни резултати - дори един съвсем обикновен локум (абсолютно еднакъв навсякъде) могат да ти предложат за от 10 до 2 лири.
- "официалните езици" в Истанбул са турски и руски. Повярвайте ми, изумих се колко много рускини и руснаци има по улиците и в магазините (дори повечето надписи са на руски!). Те пазаруват в огромни количества - само на едро - и продавачите оставаха разочаровани като кажем, че няма да купуваме "оптом"!
- в този град имаш чувството, че живеят само мъже!!! 90% от всички по улиците и в магазините са мъже! Останалите 10% са рускини... туркини почти не видяхме...
- няма алкохол!!! Дори бирата се продава само в специални магазинчета, като една съвсем обикновена бира е 2 лири (т.е. 2 лв.), за алкохола да не говорим - литърът е сигурно над 30 лири (без вносните алкохоли).
- направи ми впечатление, че улиците си имат "разпределение" - улица на дънките, улица на завесите и покривките, улица на мъжката конфекция, улица на кожените дрехи... сигурно така се конкурират по-успешно!
- край който и магазин да минеш, тръгват след теб и започват да те кандърдисват на всички езици да влезеш и да те убеждават, че от тяхната стока по-хубава няма никъде. А магазините са просто безброй! Имах чувството, че и един метър не е останал без магазин! В района, в който бяхме, просто не живееха хора - имаше само търговци и търговия...
-а джамиите!?!?! Оооооооо, боже господи!!! Те са не по-малко от магазините... Мине се не мине час и се разнася вой на максимум децибели... Оглушителни "вопли" буквално те заливат от минаретата...
Единственото, което ме впечатли положително е транспорта - метрото не е много дълго, но свързва перфектно летището с автогарата (например!). Срещу 1.30 лири се качваш от летището и слизаш точно в средата на автогарата за около 20 минути. Отделно има градска "железница", тролеи, автобуси, безброй таксита... това всъщност е разбираемо в един многомилионен град.
Всичко дотук добре... но! какво в крайна сметка ме накара да реша категорично, че повече няма да стъпя там!?!?!
Оставаха ни 2 часа до тръгването на автобуса за връщане. Мислехме да хапнем нещо, което става за ядене, но се оказа, че във всичките закусвални на автогарата предлагат манджи с особен аромат (иначе на вид красиви), дюнер и някакви пилешки шишове с почти недостъпна цена... В крайна сметка си купихме по една бира и решихме, че поне това можем да "обядваме"! Грешка!!! Фатална грешка ви казвам...
Кой да си помисли, че да пиеш бира и да пушиш е "върховен грях"!!! Отворих си аз бирата, запалих си цигарата и си седя пред автобуса и си пия като един нормален бял човек!!! (Забравям аз, че ЧОВЕК не е равно на ЖЕНА там!!!) И изведнъж започват да ме наобикалят някакви страшни мустакати, брадясали турци и да ме гледат страшно и да ми викат "серсем"... При което на мен ми става страшно смешно и само казвам - не ми говорете, не разбирам нищо! Тирадата обаче продължава и става все по-страшно! Ама аз "курназ"! Дръпна ме стюарда в автобуса и казва - абе, ти луда ли си?!?? Как ще пиеш бира и ще пушиш! Сега е рамаз(д)ан... ни се пие, ни се яде!!! ...
Подивях ви казвам! ейййййййййййй........ подивях!
Ще ми дават те тон в живота и посока на перчама!!!
Ще ми казват кво да ям и да пия!!!
айсиктирикс...
Добре, че оставаха 10-тина минути до тръгването... излишно е да споменавам, че цялата тълпа остана пред автобуса, вперила взор в мен и коментирайки поведението ми до самото тръгване на автобуса...
Ей така... завърши със скандал моето посещение в Истанбул!
Първото и последното!
Заклевам се!!!
|
Турция ли?!?! Никога вече!!!
