И така, рано-рано тръгваме от София, теглим по една майна заради безкрайното разтакаване на пътя Перник-Дупница, на Кулата-Промахон всичко е спокойно и преминаваме за няколко минути.

Пътят Солун-Игуменица е амбициозният проект на гръцкото правителство за трансбалкански коридор запад-изток - Via Egnatia, строен с парите на ЕС. Хубавото на тази магистрала е липсата на такси (засега), лошото - липсата на бензиностанции и места за отмора. И все пак, това е по-добрият път за западното крайбрежие. Голяма част от водачите не го знаят (най-вече от остарели пътни карти) и карат по класиката - Солун-Лариса-Трикала-Каламбака-Йоанина-Игуменица. По-странното е, че и в самата Гъриця готовите отсечки на този път не са популярни.

И така, от магистралата Солун-Атина след първата плащанка (2 евро) се отделяте за Верия. Пътувате прокрай Верия, Козани до Гревена. Магистралата се прекъсва на едно място за 5 км, но всяко зло за добро - това е единственото място, където може да пиете по едно кафе, ползвате тоалетна или заредите бензин. По цялата магистрала няма нито една бензиностанция или място за почивка!
В Гревена търсите път за Мецово. Ако ползвате пътя за Каламбака, си усложнявате живота с 50-60 км в повече планински път.
Пред Мецово се сливате с пътя от Лариса и Трикала. На самото Мецово завивате вляво и ползвате неголям готов участък от магистралата. Не е много, но ако продължите по нормалния път, рискувате да се забиете в колона зад някой спускащ се с 10 км/ч ТИР. Магистралката завършва бързо и до Йоанина вървите по обикновения път.
И тук е големият капан. След влизането в Йоанина излизате на кръстовище, на което Игуменица е дадена надясно - на 100 км. Това е добре познатия път с 1001 завои и 1001 камиона по тях. Но тук завивате НАЛЯВО и гоните стрелките за Арта и Атина. След излизане от града - на около 5 км южно от него има детелина, от която надясно започва МАГИСТРАЛАТА за Игуменица. Не бързайте да се радвате - не цялата е готова - готови са 3 отсечки от по 15-20 км, а двете свързващи ги отсечки от по 15 км са обикновен път. Все пак пристигането е за по-малко от час, нещо немислимо по другия път. Още повече, че магистралата завършва точно на бариерата на фериботите за Италия, т.е. спестявате си минаването през Игуменица

И така, общо за 12 часа, вкл. почивките (общо към 2 часа), престоя на границата и отбивката през Перник-Радомир сме в Игуменица. Оттук през час (в сезона) тръгва ферибот към Корфу таун или Керкира - столицата на о.Корфу. След дългото пътуване едночасовото плаване с ферито е истинско блаженство, отдадено на полудрямка. Още 38 км на острова и сме на местопредназначението - селцето Рода на северното крайбрежие на острова.

Остров Корфу е най-големият остров на Гърция в Йонийско море. Има формата на човешко ухо, като в северната уширена част е планински - н.в. до около 1000 метра, в източната част на стесняването на острова е столицата и относително равна част, а на юг са по-спокойни места.
Островът е истинска джунгла - най-вече маслинови горички, както и всякаква субтропична растителност. Единствено най-високите точки в средата на острова са изсушена прерия. На острова има кътчета за всякакъв вкус:

Районът около столицата е с по-луксозни хотели и курортни селища. На юг - недалеч след летището по крайбрежния път към Беницес е атрактивното Мише островче (заради формата на растителността върху него) в църква на него (подобно на Бледското езеро) и Ахилео - любимото местенце на Сиси - последната австро-унгарска императрица, както и други тузарски резиденции.

На север са бивши малки рибарски селца, пораснали от туристическата експанзия. Най-хубавите панорами са откъм североизточния ъгъл на острова и селището Касиопи. Северното централно и западно крайбрежие минава за семейна зона - къси пясъчни плажове, подходящи за деца, един от най-големите аквапаркове в Европа - Сидари.

Най-живописните места са по западното крайбрежие - откъм открито море. Тук е рай за гмуркачи, а яхтсмените винаги могат да намерят усамотено заливче. Гледката отгоре на цветовете на бистрото море е уникална. Най-голямото селище в тази част е Палеокастрица, но който желае усамотение, предпочита селцата от северозападния ъгъл. В Палеокастрица има манастир, интересен не толкова като музейни експонати, а като парк с чудесни панорамни гледки.

Своеобразен оазис на спокойствието са неколцината планински селца, пощадени от туристическия прилив и запазили стила си на живот отпреди век.

Специално внимание заслужава столицата Керкира (Корфу таун). В стария град доминира венецианското влияние (както във всички пристанища на Йонийско и Адриатическо море, неслучайно наричано от 13-ти до 19-ти век Венециански залив) - белокаменни и тесни улици, белокаменни сгради, разположени между две крепости - откъм морето и откъм сушата. Интересна е условно казано, "крайбрежната" улица (от улицата започва зелена ивица, после старата крепост и чак после - морето)Листон. В някои справочници пише, че сградите по нея са строени по времето на Наполеон по модел на колонадите по Риволи в Париж. От друга страда колонади има и на площад Сан Марко във Венеция.
Явно този спор се корени от бурния 19-ти век, променил сериозно историята на острова. След унищожаването на Венецианската република от Наполеон островът за малко е френски. Следва малко (за тяхно щастие) руска и повече английска окупация. След 1828-29 се сформира независима република на седемте йонийски острова, а през 1865 тази република се влива в Гърция.

Лучше гор могут быть только горы, на которых еще не бывал...

Редактирано от Блaryн на 26.07.06 18:17.