|
Убавините на Охрид или една весела фирма на купон
Тази година началството реши да ни заведе на Охрид. Всяка година поне веднъж (по-често два пъти) излизаме извън София за два-три дена за тим-билдинг (официално) и много други работи ... (неофициално)
Сега пък какво си помислихте – многото други работи обхващат: песни и танци на народите, умерено натаралянкване, качване на някой и друг баир (имаме и такива луди глави в наш’та фирма), изобщо прекарваме си весело;-), така че изпълняваме и официалната цел (винаги има някой нов колега, който от ходене в командировки, още не познавам лично).
Обикновено ходиме я до Банско, я до Родопите, че и до Ривиера сме стигали. Тази година решихме да идем до отсрещния край на земите, в които можем да се разбираме с местните, без да ползваме преводач. Така че – Охрид.
Градът е толкова тясно свързан с България, че в главата на всеки българин неминуемо изникват знайни и незнайни предрзасъдъци, неизказани недоразумения и в голяма степен – незнание. Естествено, това е очерк за едно наше пътуване до там, така че няма как описвам пък предразсъдъците на нашите македонски братя, посещаващи или не, Стара България.
Потеглихме четвъртък вечерта или може би петък сутринта (казано поетично – в полунощ). Бяхме се приготвили кой да спи, кой - друго, но на всички плановете бяха нарушени от ....екскурзовода, който започна да разказва.... Разказваше толкова забавно и интересно, че на никой и през ум не му мина да продължи с планираното занимание (или поне да го отложи за по-късен час). Честно си признавам, че това беше най-добрият български екскурзовод, който познавам. (Като студент и аз се бавех с подобна дейност, та имам някакви критерии). Христо, както се казваше нашият водач (предупреди ни, че в Македония е задължително да се ползва местен екскурзовод, така че за него оставаше ролята на водач на групата), очевидно беше човек с голяма ерудиция и знания по историята на цивилизациите и отделните народи. Каза, че е филолог по образование, а според мен си беше истински полиглот. Разказа ни за София (нови и за мен факти), за Перник и даже за Радомир , за когото аз лично нищо не бих могъл да разкажа. Мисля, че мога да частично да го цитирам (по памет):
Както знаем, западните (особено Граовските диалекти) имат изключително твърдо Л (спомнете се “Нема‘а се пуашиш копеуе” на Хиподил). Та в Радомирско думата ЛЮТО се прозинзася ЛУТО. Е, когато царица Йоана дошла в града (малко след сватбата й с цар Борис III) приветствала множеството с : “Radomorci, saluti et bachi!”, което звучи “Радомирци салути e бачи”, на което местното население, особено мъжкото се запитало “Кога дойде, кога ни разбра какви сме?” (Имала пред вид жената “Поздрави и целувки”)
Така в шеги и закачки успя да ни спечели и да ни каже много и интересни факти (сериозни и исторически)
След Радомир вече нямам спомен докато стигнахме границата при Гюешево - Деве баир.
Всеки правеше каквото намери за добре.
Границата
Беше някъде към 2 през нощта, когато стигнахме до това недоразумение. Освен чисто историческото значение на последната дума, имаше и съвсем съвременни измерения: дупки по платното на пункта, липса на тоалетна (имаше чак от другата страна), кал, стари сгради. Има някакъв опит за строеж, но никак не прилича на входна врата на Европейски съюз. Хубавото беше, че бяхме единствен автобус, та я минахме общо взето за половин час.
|
Убавините на Охрид или една весела фирма на купон
