Напълно вярвам, че както човек избира пътя, по който ще тръгне, така и пътят избира човека, който да върви по него. Тук не говоря за кармата и реинкарнацията, а за специалните влечения, които човек има – към определени езици, музика, култура, климат. Моето ранно и незатихващо влечение е към Средиземноморието. Така се случи, че веднага след университета поех да специализирам не къде да е, а в Ница /между 13 други възможности, тази се оказа най-подходяща/. Извън единственото ми към момента кратко пребиваване в Солун, това беше първата среща с Голямото Средиземноморие. Ница е основана от масалиотите /марсилците/, а те самите са фокейци – името Фокея /сега Фоча в Турция/ произлиза от фок, което е тюлен-монах. Има един особен момент в “акциата” елинска колонизация. Местния оракул е бил запитван как да се решат разни социални неуредици и той обикновено е предлагал тактиката “пускане на кръв”, т.е. изселване на 150-200 млади мъже към други земи. Странното за мен е откъде тези оракули в действителност са знаели към кои територии да насочат “колонизаторите”? Защото, ако се погледне картата на Средиземноморието, се вижда, че само фокейци и милетчани са заселили крайморските райони на континента – Европа и Африка ? Та! Нике /Ница/ си е от нашата кръвна група! Там духа вятърът мистрал. Продължителността на явлението е 3, 6 или 9 дни. Мистралът започва внезапно и е толкова категоричен, че може да вдигне кучето ви! След като спре да вилнее, небето става лазурно. Затова ривиерата се нарича Лазурен бряг. Ако човек се окаже близо до открития пазар-за-разни-неща в Стария град в момента на мистрала, е напълно възможно да намери в краката си някоя камея или друг дребен сувенир. Лазурният бряг е известен и със своите “кацнали” градчета. Високо в планината или направо в скалите се укриват невероятни градчета – такива са Ез /близо до Монако, център за производство на парфюми/, Сен Пол и др. До тях се стига по най-горните корниши /от Монако към Ница те са три/. Корнишите са планински пътища, които са разположени на различна височина, но всички те водят до едно място /за тях често говори Хемингуей в романите си/. В Стара Ница е черквичката, в която се пази кръщелното свидетелство на Гарибалди. В много малко пътеводители ще срещнете тази информация, но мястото е лесно откриваемо. Стара Ница има невероятна атмосфера. Не са много местата във Франция, където може да се види как съседки от две къщи си подават щипки за пране през прозореца – на места уличките са толкова тесни, че това е възможно. Висящото навън пране между къщите не е местен специалитет – ще го видите и във Венеция, и в Генуа, и в Будва, и в Кавала, и къде ли не в старите морски градове. Къщите са строени залепени, а улиците – тесни, заради силните морски ветрове и липсата на достатъчно крайморски терен. Едно от очарованията на Средиземноморието е амфитеатралното разположение на много от градовете. Нашият Балчик /наричан българската Кавала/ в много отношения е подобен пример. Местните от Ница ходят на плаж в Сен Рафаел, в Сен Тропе или в Кап Фера. Не обичат марсилците и когато искат да ти кажат, че много “надуваш” историите, ти казват “Не продавай Марсилски салати”. Има и виц: “Кой лъже повече от един Марсилец?... отговор – Двама марсилци”. Не обичат и италианците. Смятат ги за селяни, задето жените им носят кожени палта. Това не им пречи да пазарувт от битаците в най-близкото италианско градче Вентимиля, докато местните са на църква в неделя. Но пък обичат Провас. Тази област сега е силно коментирана заради “Шифърът на Леонардо”. Част от изгонените от България богомили, са намерили убежища в областта – примитивни, почти землянки – така ги описва и Умберто Еко в “Махалото на Фуко”. Прованс е “мистичната” зона на Франция. Там е родното място на Нострадамус. В градът Салон е бил лекар. Видях и родната му къща, и кабинета му. Скромно, само с една мемориална плоча на фасадата: “Тук се роди и живя....”. Прованс е още земята на Папите /Авиньон/ и на платаните. В песъчливите площи между тези дървета се играе играта петанг. Същото може да се види и в Париж или Кан, навсякъде във Франция, където има паркове с платани. В близост до Ница има обсерватория. Проектирал я е Айфел, авторът на знаменитата кула. Това е друга точка в списъка с мистичните личности. Айфел е бил от посветените, говорят за него като за тамплиер.
Монако е “ясен” град. Има само едно нещо, което може би малко са видели в Монте Карло. На гърба на казиното има плоча, на която пише, че Алберт първи лично държи да отбележи гостуването на великия балетмайстор Дягилев на местна сцена. Годината е 1954. Онова, което също буди вълнение, е фактът, че грандиозното казино е построено през 1878 г.!!! Архитектът на Казиното е проектирал и знаменития хотел “Негреско” в Ница. Години наред в този хотел е свирил /и по мое време свиреше/ черен музикант. Ница е градът, който пази повечето творби на Шагал и Матис. Целият бряг е притегателна точка за поколението американци, пострадало от “лова на вещици” по времето на Макартизма. Там се оказват кинаджии и писатели, художници и други артисти. Бриджит Бардо допринася за неговата слава, а много майстори на перото го правят централна сцена на неповторими интриги. Ница днес: Руската емиграция има традиция в града още от революционно време. Там е починал един от царските наследници. Има булевард “Царевич” и черква, която е 3-4 пъти по-голяма от руската в София. Е! Те отново са там! Строят по цялото крайбрежие, продават стоки, говорейки на клиентите на стотици езици, въздействат върху цените на всичка в много възходяща посока...
Въпреки всичко това, Ница е супермодерна, но и типечен град от “Бел епок”, тя е средновековно стара и антично привлекателна. Този град запали въображението и желанието ми да започна своята обиколка от Мала Азия и да продължа през всяко кътче, докоснато ет елинизма. Ако отидете там, посетете Стария град и открийте Бара на птиците! Там дълги години работеше един всеотдаен унгарец Може би вече го няма! Но барът е там: bar des oiseaux:

http://fr.voyage.yahoo.com/p-guide_voyage-773171-bar_des_oiseaux_nice-i

Това е една много кратичка история. Ако ви е била интересна, ще опитам с друга! Поздрави!