Голям цирк са дами и господа, тия химически тоалетни.
Сблъсках се с такава в Кан, на около 200 м от мястото, където постилат прословутия червен килим. След като пробвах стотина отпечатъка от ръце, наплякани по плочките на площадчето около фестивалния комплекс, изглежда равновесието в организма ми се наруши ( а и не само моето) и цяла тумба бодри български туристи се скупчихме около въпросното фургонче с химическата тоалетна. Явно ми е било вече жълто пред очите, защото с искрометна бързина намерих нужната монетка, вратата на фургончето се отвори и аз пристъпих вътре. Не миришеше, гарантирам. Проблемът дойде след като приключих. Къде ли не побутнах, настъпих всички плочки по няколко пъти, поотделно и в комбинации, дори се опитах да разтреса леко тоалетната, белким разбера как се пуска водата или каквото е там. Казах си, че аз оттам няма да изляза, докато не приведа тоалетната в приличен вид. Минутите си минаваха (по едно време си бях въобразила, че няколко минути след влизането тя сама ще се задейства), резултат - ниц.
Осени ме друга гениална идея - може би ако вратата се отвори, всичко ще се оправи? И така аз отворих вратата и видях пред себе си леко изнервените физиономии на колегите-български туристи, които ме гледаха вторачено. Аз пък погледнах безмълвната тоалетна. Явно не беше това чалъмът, който търсех. Погледнах отново купчинката чакащи и затворих вратата под носа им, за да продължа търсенето на непознатия и така необходим механизъм.
След още няколко минути изследователска дейност се отказах и срам, не срам излязох. Вратата се заключи зад гърба ми и глупавия механизъм най-после се включи.
Такива ми ти работи с химическите тоалетни. Почувствах се ужасно глупаво и единствената подходяща за случая реакция щеше да бъде, ако се бях ударила в гърдите и бях викнала "Булгар, булгар".