Моите уважения към националните герои на различните нации, но наистина
от пътешественическа гледна точка биографиите им рядко представляват
интерес. Точно това е проблемът - че са национални герои. Примерно аз
да почна да разправям на всеки чужденец житието на Раковски. Не върви.
Освен, ако сам не се поинтересува, разбира се.

Естествено, няма проблем да обърнем и тази дискусия в исторически план.

Първо това, дето арменското опълчение в чужда армия било уникално
историческо явление, е очевидно невярно. Историята е пълна с подобни
примери. Включително и българската. Българско опълчение е участвало в
състава на руската армия срещу Турция 1877-78 година, нали ? Или не си
чувал/а за това?

Второ, арменците имат, естествено, право да си избират кого да си канонизират за велик национален герой. Но като сме
тръгнали да му нищим биографията, е редно да споменем, че той е
израснал до генерал на руска служба, последователно е служил на
идеята, че мястото на Армения е във Русия (не със, а във!), и с
огромен ентусиазъм е спомогнал за заличаването от картата на
мимолетно-просъсществувалата, но призната от световната общност
независима арменска република в полза на Съветска Русия
впоследствие Съветски "съюз". У нас аналогични опити правеше Тодор
Живков, но по стечение на обстоятелствата, не се получи. Отстрани
такова поведение изглежда странно като за национален герой. Отвътре -
може би не. Все пак арменците са се спасили от една империя, която
методично ги е избивала, за да попаднат в друга - която е била толкова
заета да избие няколко десетки милиона от своя собствен народ, че на
арменците някак си им се е сторило по-леко. Звучи цинично, ама с
историята е така. Поздрави!

Редактирано от Димитъp на 03.02.06 21:29.