Много приятно съм изненадана от вашите впечатления и преживявания. Мислех си,че само на моето семейство му се е наложило 10 дена да бяга от дъжд и наводнения. И в търсене на слънце да обиколи почти десетина държави. Все сме случвали на лошо и дъждовно време в отпуск, но като тази година никога не е било. За разлика от вас ние започнахме от Хърватска и то с тези Плитвички езера, които сте пропуснали. Ние за трети път ги посещаваме в рамките на 5 години. Първият път ги открихме късно вечерта на връщане към България и само ни се загатна за какво става дума. Преди три години отпуската ни започна с два дни престой там. Задължително е, тази каскада от езера си заслужава да й се отдели поне един ден. От София до там се стига за един ден,около 920км. Тръгваш 7,30ч, пристигаш към 8ч вечерта. Намираш си квартира в някое селце преди езерата и на другата сутрин към 9ч започваш обиколката. Най-добре е да се спре на паркинг №2 и от там да се спуснеш към горните езера. От паркинг №1 отиваш на долните езера,от които през цялото време се катериш към горните. Хърватите са организирали всичко прекрасно. След като се спуснеш на горните езера имаш няколко възможности: да се качиш на корабчето и да отидеш на долните езера или да се прехвърлиш на отсрещния бряг и да се разхождаш с часове покрай езера и водопади,движейки се по дървени пътеки над водата. За по-мързеливите са предвидени влакчета, които отиват до най-горното езеро и от там можеш да се минеш по-край всички езера пешком, стигайки до най-долното. Занимавка за цял ден. В цената на билета влиза ползването на корабчето и влакчето.Храна покрай езерата предлагат само на едно място, затова е добре да си носите. Еко-системата се съхранява и опазва много внимателно. Всички хотели и заведения са изтеглени над самите езера до пътя. Въобще стараят се хърватите. Има още много какво да се види от Хърватска ,всеки път откривам нещо ново. Тази година открит Тригор, много приятно градче. Имаш чувството, че умален макет на Венеция. Още не съм стигала до Задар,но няма да ми избяга.
А относно твоите наблюдения за Хърв, те подкрепям голям процент. Семейно пътуваме от 96-97год и бяхме свидетели и на минните полета, и на пресните войнишки гробове, и на разрушените къщи, и на пустеещите села. Моето впечатление е,че това което войната причини на хърватите ние си го причинихме и без война. С тази разлика,че те за 10години страшно бързо успяха да заличат следите от войната поне там, където най-много туристи минават. Пресичала съм Хърватска на длъж и на шир, и във вътрешността на страна, точно в тази бедната част, можеха да се видят обстрелвани,обгорели, разрушени и преди всичко пустеещи къщи. Но какво ми прави впечатление за тези 10 години. С всяка изминала година броя на тези къщи намалява, а оставащите ги ремонтират или замразяват. А какво да кажем за пътищата им?! Строят хърватите и не се шегуват. 96-97години и 5-6 години след това влизаш от Хърватска в Сърбия,минавайки по тесен път обграден с ленти, на които пише преминаването опасно. Мотелите, бензиностанциите бяха разрушени. Почивалищата им бяха умиралища. Сега лентите ги няма, строи се магистрала – остават й още 15км, бензиностанциите са ремонтирани и работят всички, местата за спиране се облагородяват. А минни полета има все още. Табелки с череп и кости видях не на едно и две места, тъй като ние никога не повтаряме маршрутите. Като проучим дадена част,трябва много да ние е впечатлила, за да се върнем отново. Както Плитвичките езера. А иначе много неща се ни познати и близки, все пак сме на БАЛКАНИТЕ.