Re: Автостоп 2 (Разкази) / Хоби, Развлечения / Пътешествия

А ето и един съвсем пресен разказ-от 9-ти и 10-ти октомври.

Та тези дни бяха толкова слънчеви,че грях му на душата на този,който не ги е използвал и изтискал до край!!!
Понеже се бяхме разбрали да ходим заедно с една приятелка,сутринта на 9-ти още в 8 часа бях на изхода на Пловдив,понеже тя пък живее в София.Но като пристигнах-какво да видя-там вече имаше един доста възрастен човек,който чакаше от много време.Не знам той ли беше карък,или денят крив(по-скоро първото,понеже нататък стопа направо се лееше :) ,но го качиха след около 30 мин.,а след още 4 -и мен.Видяхме се със Сани (състопаджийката! :) на Окръжна,и оттам всички знаете- автобус #5 до магистралата,и вдигане на палци! :) Един тираджия ни качи до едно Пазарджишко село,после с един баварец до друго.Там застанахме на едно хубаво място за стоп,а след 2-3 мин. надойдоха още 2 двойки стопаджии-станахме доста и известно време си седяхме край пътя.Накрая спря един камион(на нас-сигурно защото бях с момиче :) ,но човека се оказа добряк,и ни качи 4 човека.За да си лафим,влезнахме всички отзад в затворената каросерия-голям купон-по завоите се блъскахме един в друг,трудно запазвахме равновесие,но емоциите си струваха.После без проблеми ни взимаха по пътя Велинград->Сърница->Доспат.Единствения проблем беше,че забравихме цяло шише ракия в един багажник-направо го подарихме на хората... За късмет там,където разпънахме палатката имаше добри и състрадателни хора! :) Подариха ни половинка "Пещерска",дадоха ни сухи дърва.....Естевствено не пропуснах да заметна за пъстърва,но излизаше само кустур.Всички екстри бяха на лице-въдицата,палатката,приятния огън...... Вечерта бяхме доста улисани в хубавите преживявания,та забравихме храната отвън.На сутринта ни очакваше малко неприятна изненада-някакво куче беше опукало хляба,сиренето-каквото беше докопало...Здраве да е! :)
Тръгнахме за Пловдив,но по пътя през Батак.Там ми беше един от най-готините стопове изобщо-качиха ни група рибари,в един открит камион.Лежахме на матраци,вееше ни вятъра,и ни черпеха каквото имаха.
Ето тук