Тъй де, аз така и не можах да седна да отворя темата, ама добре че има и други.

Това което ще разкажа се случи 99 година великден.
Седя си аз в София(тогава бях студент там)(ся съм пак такъв ама в Пловдив)денят е събота към 12 00. Както си пия биричка на дървено в студентски, изведнъж зацепвам, че днес е Великден и ще е хубаво да се прибера в Крумовград да се видим с баща ми.

Докато се пооправя и приготвя(разбирай още 3-4 бири) стана към 3 часа. Аз обаче съм жестоко решен да стигна до Крумовград и да докажа на себе си и обществото, че може така!!

280-сятка , 5-ца и към 4 съм на изхода(ако сте прочели разказа ми в другата тема сигурно знаете, че с тръгване по това време от пловдив успях да стигна за 4 часа в Бургас). Едно от основните неща, които още не знаех е, че със пътуване на къси разтояния не мога да мина 300 и кусур километра преди да се стъмни.

Качва ме една кола след малко за Костенец(разклона за там). Там се оказах яко закъсал, щото е много скоростна отсечка(всички засилват да качат баира за тунела).

След продължително висене там вече бях наясно, че до Крумовград няма да стигна и чаках някои да ме качи поне до Пловдив за да спа у леля ми там.

По едно време един Форд Ескорт комби (доста новичък за тия години) спря на има няма 300-400 метра от мен. Мечка страх, мен не страх, викам си тия може и за мен да са мамка му, дай да видим. И се почна тичане,тичане и пак тичане.

Стигам аз колата оказва се, че вярно за мен са спряли(една мадама кара, а до нея е седнал някакъв с вид на дърт рокаджия). След кратко учтиво обяснение, че не нямам оръжие в раницата и да пътувам за Пловдив се случва следното:

- Така, сега включи на първа - каза рокаджията на мадамата - дай още малко газ. Браво а сега започни да пускаш съединителя.
- Ама аз не мога да карам!! Седни да караш ти, моля ти се!!
- Млъквай ма! Гачели не знаеш, че съм пил - получи тя милият му отговор.

Политаме ние с рев по нанагорничето към тунела и след малко сме близо до огарничението 80.
- Намали ма!! Намали ти казвам ма оу!!! Не виждаш ли ограничение има!! Ти нямаш книжка, а аз съм на 5 мастики така, че гледай да не те спрат!!
- Ама аз не искам да карам!!! Не мога!!!

Аз вече бях напълно уверен, че съм наясно с обстановката и спокойно се разположих на задната седалка - ако ще се мре ще се мре, т'ва е!!
Новата изненада беше на Шел Пазарджик и по-точно на Макдонадс:
- Спри тука да хапним ма!! Леко, леко, ще бутнем сградата!!! Ти к'во ще искаш бе младеж?
- А нищо, аз не съм гладен - казах аз на висок глас, опитвайки се да заглуша рева на гладния ми стомах.
- Не те питам дали си гладен, а дали искаш нещо!!
- Ми един чикбургер, средни картофки и средна кола - прозвуча ехото от отговора ми в моите уши.
- Ама аз не искам да карам вече!! Седни да караш ти, страх ме е!!
- Добре де добре! Аре минавай от другия край. Момче, няма да се притесняваш, аз и като пия мога да карам. Само дето имам странен начин за изтрезняване.

Отворих си аз бургерчето, картофките количката и се настаних по-удобно. В това време колата се изниза от отбивката и започна много устремно да ускорява.
- Виж ся момче (120 км/ч). Няма да се притесняваш(140 км/ч). Аз изтрезнявам като(160 км/ч) карам със скорост(180 км/ч) над 200 и по някое време(200 км/ч) започва да ме е страх(210 км/ч) и изтрезнявам(220 км/ч и спря да ускорява, явно толкова му бяха възможностите).

В това време аз стоях със зяпнала уста и приседнало картофче, и треперех при мисълта, че ме вози явно пиян шофьор със сорост 220 км/ч. Гледката напред беше като гонка от Такси 1(кола от ляво,кола от дясно, кола от ляво, кола от дясно, псувня "Мърдай бе педераст").

Тъй като явно друг вариант нямаше, погледнах встрани и установих, че ако гледаш натам не е толкова страшно, само дето от време на време някоя кола прелита покрай прозореца. След около 3-4 километра(демек минута време):
- Е ся вече ме е страх. Явно съм изтрезнял(200 км/ч) - и скороста падна драстично до 180 км/ч(мога да кажа че все едно бяхме спрели).
От тук нататък разказа не е интересен освен, че ми се наложи да пресека Пловдив от единия до другия край(от магистралата до Коматево) пеша посред нощ. До Крумовград стигнах на другия ден към обяд.

В общи линии това е един от малкото случаи в които съм закъсвал на стоп, но със сигурност няма да го забравя цял живот!!!!


I will hold the candle till it burns up my arm
I will stare the sun down until my eyes go blind