|
Джо'бърг. Разпети петък. На летището не са изнесли маса с Христовата плащеница, да се сведеш и минеш под нея. Вместо това се свеждаш под писукаща рентгенова рамка, дебнеща за нокторезачки. Полет. Нито къс, нито дълъг. Досаден. Бяло вино. И филмът на видеото е досаден. Бяло вино.
Найроби. Удивително тихо летище. Личи си, че архитектът с кеф го е проектирал някъде в зората на Независимостта, предвидливо разчитайки, че в рамките на идния половин-един век на никого няма да му хрумне да инвестира в разширения и да му развали фасона. Дали се е сетил, че фасонът ще увехне от липса на поддръжка е отделен въпрос. Паспортен контрол. Тия дето са си играли да търсят визи по посолства, чакат на опашка. На мързеливите тарикати ни ги дават без опашка на експресното гише. С усмивка. Объркан свят. Трети свят!
Раздрънкано такси. Улична мизерия. Кал. Просещи клетници. И крепостни дувари, делящи ги от оазисите на материално благополучие. И барикади - тежки, бетонни, труднопрестъпни. Украсени с нахвърлено с блажна боя усмихнато личице (смайли, глоб.англ.) Пред посолствата. Качулка след дъжд. След първия пробив в публичното пространство на неизвестния, но обещаващ актьор Осама бин Ладен през август 98-ма. Пробив в зидарията на американското посолство, изравнил сградата със земята и отнесъл неколкостотин кенийци от Третия на Оня свят. Със змиевидни усуквания се преодолява барикадата пред хотела. В двора на отсрещната сграда се вее знамето със звездата на Давид. Проверка на физиономиите. Без усмивка. Пиколото на посолството е въоръжено с калашник и по съвместителство работи и за хотела. Не е само едно пиколо. Цял взвод пикола. Всичките с калашници. Печелим доверието му. Прохладен басейн. Джин с тоник - панафриканският еликсир. От мизерията зад дувара не се усеща и полъх. Залез. Здрач. Мрак. Господине, дайте си документите! След залез не може да се разхождате пеша по тая улица. Заговорилият ме минувач има вид на старши на стражарите. Цивилен. Подвивам опашка: А да се прибера в хотела може ли? Може. Хлад. Жарава от брикети. Червено вино. Буци печено месо. Огромни. Червено вино.
Такси? Веднага! По-раздрънкано. Таралясник. Търсим шебийн. Нали има в Найроби шебийни? Да, разбира се, господине. Ще ви заведа. А знаеш ли какво е шебийн? Не съвсем, господине. В Южна Африка така наричат нелицензираните частни нощни барове в гетата за черни. А, така ли? Тук им викаме барове. И не са нелегални. Ще ви заведа. Центърът на града. Тъмно. Глухо. Угаснали многоетажни сгради с предполагаеми офиси. Закатанчени. Тук-там в чернилката мърда по някой черен силует. И под уличен фенер си е все толкова черен. Тук-там някой черен силует не мърда, а лежи на тротоара. Кой под фенер, кой на сянка. Ако е жив, диша. Отминаваме. Спираме пред желязна врата с фенер. Бар? Да, но изчакайте в колата да проверя каква е хавата. Дали става за бели. По-точно за розовички, защото в техните очи ние сме цветнокожите. Те са си черни. Връща се бързо-бързо. Не става. Спираме пред друга желязна врата. Тази има и прозорец с решетка. Изглежда по-гостоприемно. Излизаме от колата и чакаме разузнаването на тротоара под мъждивия фенер. Вали дъжд. Пусто. Трима минувачи ни отминават бавно, мълчаливо, с ръце зад гърба си. Двама носят автомати през рамо. Третият е с белезници. Разузнаването докладва: става за бели, влизайте. Квадратно помешение. Гол циментов под. Квадратни фурнировани маси. Квадратни фурнировани табуретки. Квадратен тезгях с решетка с квадратни отвори, точно толкова големи, колкото да се провре бутилка бира. Бира. Друго няма. Няма и други бели. Ама ще си приказвате само с мен, за да си нямате проблеми. Завалията си е глътнал езика и нахлупил шапката до под веждите. Проблеми с другите посетители ли?? Посетители, като посетители. Разпускат след цял ден работа. Бира. Или по-вероятно - цял ден безработа. В компанията на хубави млади жени, които нямат вид да са им съпруги. Делови. Не се усмихват. Усмихва се само бащата на републиката Джомо Кенията от квадратния си портрет. Бира. За какво пък да си приказваме точно с шофьора?? За английския футболен мач, който се върти в размито образно и пращящо звуково състояние от здраво заварения в стената телвизор? Или за ланския сняг? Как пък не! Сняг не е виждал през живота си. Бира. Юрка ни да ставаме, че щели да надойдат много жени. Като че ли ще надойдат скакалци. Ще ви водя в друг бар. ОК? ОК. Колата пали. И гасне. Спряла напреки на единственото по-натоварено с нощен трафик шосе. На най-мрачното кръстовище. Порой. Чистачки няма. Видимост няма. Помпа газта. Не пали. Помпа газта. Не пали. Помпа газта. Пали! Бар. Лика-прилика с предишния. Бира. Музика (хип-хоп някакъв). Решетки. Бира. Музика. Жени. Бира. Музика. Още жени. Бира. Откъде се взеха всичките тия жени ?? И все хубавици. Шоколадена хубост. Абе ... скакалци същи ...
Найроби. Велика събота. Чай. Дневна светлина. Абе, вие сигурни ли сте, че това е същият град? Не може да бъде! Свежо, чисто (е, условно чисто, де!), пъстро, делнично, шумно, ведро, топло, усмихнато. Скитосваме из центъра. Кафе. Елегантни хора, лъскави офиси, небостъргачи с поддържани офиси, кафенета, тежки административни сгради, шарени пазари под стрехите им. Още по-шарени униформи на охранителите. Още по-шарени автобусчета на автогарата. По-точно - в калта на автогарата. Хм, май все пак си е същият град. Червен светофар. Шоколаден пешеходец си протяга ръката през отворения прозорец на колата. Школувано английско произношение и маниери. Ако не ми дадете нещо да ям, ще изсипя тази кофичка в скута ви. Съдържанието е с шоколаден цвят. Не. Цветът е лайнян. И ароматът е лайнян. И видът е лайнян. Жалко. Не е десерт. И по-добре - още не е свършил Великият пост. Бързо съобразявам тактически ход - преструвам се, че бъркам за пари в джобовете си. Светва зелено. Газ! Пешеходецът си остава с пълна кофичка и празен стомах. А аз се подготвям да давам обяснения на съчувствени приятели от Първия свят какво ме е накарало да се завра точно в циганската махала на Нубия. Нещо ми подсказва, че не усещат тръпката. Африка не е само слонове и жирафи. И градовете са атракция.
И железниците. Гара. Перон. Пергола с чугунени колони. Няколко коловоза с протрити и покривени от времето и стихиите релси. Единствен композиран влак. Умерена блъсканица. Опашка за билети. Дебели картонени билетчета. Като у нас навремето. Носталгия! На розовичките пътници ни сочат вагоните за първа класа. Черните си знаят своите вагони. Пък ужким не са и мирисали понятието апартейд. Точно нашият вагон липсва. Не са го прикачили. Нямаше да е Африка, ако всичко минеше по вода. Пак опашка. По-кратка. Презаверка. Потегляме бавно. 400 км. 13 часа. Купони за вечеря. Келнери с ослепително официални бели куртки. Жива илюстрация на руската дума "официант". Пет ястия. Сладко германско бяло вино. Къде пък го намериха точно това?? И германци има. Както обикновено. И те се цупят на виното. Диня няма. Удря 12 часа. До хоризонта няма нищо освен пуста равна савана. Но покритие на Мобилтел има. SMS за всички заинтересовани: XpucToc BocKpece. Купе. Ослепително бели чаршафи.
Момбаса. Великден. Аллах Акбар! Мюезите от градските минарета приветстват изгрева на светлия празник по свой си начин. Индийците са безразлични. Хм, и християните също! Момабаса не е Найроби. Момбаса е на океана. Момабаса е суахили. Брегът суахили не е Африка, каквато я знаем. Лъха на Азия. И така от африканския рог та чак до Мозамбик. На теория. Нямам лични наблюдения. Засега. Широка тиха улица. Прашен тротоар. Затоврени дюкяни. Господа, да ви заведа на сафари? Ще ви покажа слон! Горкият. На кого е тръгнал слон да продава. По-голям шанс би имал с краставици. Слонове сме виждали. Много при това. Толкова много, че съчувстваме на сериозните природозащитни публикации, опитващи се да убедят сантиментално настроените розовички общества, че е крайно време да се вдигне забраната за отстрелването им. Просто защото са повече, отколкото днешната свила се до критичен минимум дива Африка може да поеме. И на практика бавно, но сигурно задушават останалите обитатели на саваната. Замък! По-точно форт. Гигантски по стандартите на тоя континент. Форт Жежу. Май така звучи името на възкръсналия на португалски. Но португалците не са го задържали дълго тоя форт. Много господари помни. От които султанът на Оман се изявява като най-голям отворко. Изтъпанил една паметна плоча сходна по размер с Бай Тошовата на гроба на Св. Кирил, едва ли не утърждаваща суверенитета му над мястото и до ден днешен, пропускайки около два века британско и републиканско управление. Жега. Влага. Пот. Иде буря. Тесни улички. Повехнали старовремски къщи. Защитени от държавата, но не и от дървоядите резбовани еркери. Джамийки. Жени с фереджета. Не личи дали са шоколадени. Пазар. Неподвижен въздух. Нагнетен със смес от всевъзможни източни миризми. Подправки. Още подправки. И още подправки. Ширпотреба. Тениски. Тениски с потрет. Прошарена брада и бяла чалма. Заповядайте, господине, това е самият Осама бин Ладен ...
Вечер. Бурята е отшумяла. Звезди няма. Розови хора хапват розови скариди на терасата на най-личния ресторант на брега на залива. Сещу замъка. И размишляват. Дали пък не е точно Осама истинският султан на Форт Джизъс.
Ама ... все пак за Гергьовден да предпочетем сафари, а? Да видим някой и друг слон. Или жираф ...
Д.'04
P.S. Речено-сторено! Гергьовден ме завари в Серенгети, Танзания. Класиката сред резерватите на Черния континет, дом на хиляди и хиляди безспирно циркулиращи към полетата с по-сочна трева антилопи гну. Великата миграция. Отбих се и в кратера Нгоронгоро - истински естествен зоопарк с диаметър 20 км. И на езерото Маняра, край което маймуните коремите си чешат, докато в София ... суингите перчеми мазни решат (малко градски фолклор от 60-те) Но за тия места оставям да говори .
P.P.S. Тъй като между Великден и Гергьовден тая година се беше вместил кажи-речи цял месец, ми остана време да обърна внимание и на няколко симпатични градчета в Германия и Холандия и да поснимам замъци и туземци. Идентификацията на я оставям като загадка за експертите-германисти в клуба.
P.P.P.S. Като стана дума за замъци и християнски празници, е редно да пусна и стил "пощенски картички" от района на Боденското езеро, който изтършувах с кола за два дни по Благовещение. В целия район се говори на немски, но държавите, представени в албума са не по-малко от четири.
|
Празници, замъци, туземци
