Част ІІІ.Те ще ми кажат дали ще ида!!!

Прелиствам графика на самолетите и вече имам план. При това в няколко
варианта. Разгръщам една карта и забивам пръст в най-близките летища до Тин льо Лак. Хубави градове - Женева, Лион и Торино. Телефонът ми е вече в ръчичките. Зачервен е от съобщения с притеснително съдържание от близките ми. Хм... как да им кажа какво ме е сполетяло, като ще ги притесня?! Преди полета разпращам само лъжливия смс “Много съм добре..ЛЕТЯ!” И един-единствен с истината: “бях арестувана. вече съм добре. връщам се обратно. порещни ме с пари в 15,30“ - на най-добрата ми приятелка.

Тук малко ще се отклоня от темата, за да ви обясня каква приятелка си имам (дай, Боже всекиму такъв приятел!). Ако трябва да я определя с една дума, то тя ще е “валяк”. Няма нещо, дето да е казала и да не го е направила. Бавно, методично, или с чук по главата - светкавично. Резултатът винаги е налице - желаният, естествено. Та тя бе единственият човек, на когото можех да се доверя.

Кацам! Мъкна куфара и веднага се прехвърлям в залата за заминаващи. Работи едно единствено гише. Какво искам пък аз, питам се. Хората празнуват Великден! Не като мен. Съзирам как приятелката ми пристига с такси. Размахва показалец на шофьора и влита в залата. Оглежда ме от глава до пети и отсича: ”Цяла си - това е добре. С теб ще се разправям после. Кажи ми следващата дестинация само и седни там! И да не си мръднала, докато се върна!!!” После окупира гишето. Виждах само как служителката мига на парцали и щрака на клавиатурата на компютъра, а приятелката ми продължава да размахва наставляващо показалеца и да недоволства нещо. Накрая думна с ръка по плота, усмихна се и извади парите. Седях кротоко и не мърдах - зер изпълнявах заповедта й. Тя се приближаваше към мен с билет в ръка!!! Походката и бе такава, че инстинктивно потърсих с поглед заслон да се предпазя. Последва реплика: “Ставай! Първият възможен полет е утре. Летиш София – Мюнхен - Лион с Луфтханза. Това беше единствен
та възможност, ае, нарамвай дисаги и в таксито. Хм, нямало да празнува с мен Великден! Видя ли, че ще стане?!”
...Часове по-късно, наревала се на рамото й, утешена, нахранена с козунаци, великденски специалитети и шарени яйца, вече спя блаженно. Ятачката ми ме изпрати на сутринта с думите: ”Аз не бих тръгнала, но Господ да те пази! Луда глава!”
И..ПАК ЛЕТЯ !
В ръце стискам плана на летище Лион. Графика на автобусите за Тин льо Лак, цени, часове, възможни връзки. ДА ЖИВЕЕ ИНТЕРНЕТ!
Кацаме в Мюнхен – модерно летище. Фото с усмивка. Дори успях да спретна набързо разпра с продавачката в един магазин за парфюмерия. ”От къде сте?” – пита тя “От България!” – отговарям гордо. ”А, вие от България само гледате.” – тя, ехидно. Леле, тук побеснях! Щото българката
може и да е бедна, ама е една от най-поддържаните жени. Вдигнах лекичко вежда, докарах оня поглед, дето трябваше да й прозвучи като “Ти ли ма, фръцло, си нещо повече от нас?!” и отворих капачето на чантата ми, където се мъдреха два маркови парфюма - видимо ползвани. Хлопнах обратно капака, фръцнах се и напуснах магазина с високо вдигната глава, пълна с разни мисли по адрес на майка й.
После пак в самолета. Летище Лион. Автобус към Алпите и още четири часа и половина път. Облечена в бонбонено розово и зашила умишлено закачливи екзотични миди по жилетката си, в късния следобед стъпих тържествено върху огромна снежна покривка.
Малкото селище Тин льо Лак гъмжеше от хиляди скиори.
Но за него - в следващият епизод:)

Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествията са вредни за Вашето здраве