......Първото нещо при първото събуждане на нова територия е винаги....много странно усещане. Особено, когато си пътувал на дълго разстояние. Отваряш очи и...се шокираш: - А, къде съм аз!
Каква е тая стая? Къде се намирам?И бавно/бързо започваш да "включваш" - аха....нали пристигнах вчера от....и това трябва да е ...хм....Маями. Да, да....Маями ще да е...
И малко се успокояваш, че не си отвлечен от извънземни и това е....същата добра стара планета Земя.Все още "влизайки в час" пообикаляш из стаята, поглеждаш през прозореца - много слънце и много движение на ...странни коли....някакви кокосови палми и др. тропични растения....Хм, я да излеза на улицата....Но, преди всичко друго искам да ви кажа за този феномен, който може и вие да сте изпитвали някога като мен...след дълго пътуване на голяма дистанция: Ти си пристигнал...нали.
Тялото ти е пристигнало....но нещо...още не е пристигнало...нещо не достига...нещо липсва....Някой казват, че е душата ти...Откъде да знамНо знам, че "куфарът" с останалото "аз" пристига с известно закъснение...понякога 1-2 дни. А сега? Аз мисля нормално, чувствувам нормално...всичко е наред с мен. Само това невероятно усещане за нещо ново, непознато, неизпитано и любопитството - по детски...да откриеш новото изживяване от новото място....Понеже съм сам
си говоря на ум и не споделям с никого моите изживявания. Ако вие пристигнете един ден тук с приятел/ка ще е по-различно сигурно. Защото човек е много комуникативно и ...изразително дживотно....или дзвер...ако искате. Все иска да се изразява и изказва...
Ето ме ровещ в малкият куфар и измъкващ....късите гащи и лятни сандали /хей, аз съм се подготвил....ха-ха-ха/ и все едно, че не е зима вече/там от където тръгнах и падаше страшен сняг, че закъсня полета с 1 час да пръскат самолета с антизамръзващи течности..../ "нахълтвам" в ....лятото. Не бе - в лобито на хотела. там вече има една коледна елха окрасена ...."по американски". Защо по американски - не знам. Но не е по
скандинавски, както съм свикнал. От пръв поглед се вижда. Излизането от пределите на хотела е свързано с....температурен шок. Защо? Ми защото всичко вътре е охлаждано от климатици....и стаите и асансьора и коридорите и лобито и ...всичко. Една приятна и леко парфюмирана атмосфера около +20С навсякъде. А навън....те "блъсва" реалността - около +30C силно влажен въздух...Но не ме разбирайте погрешно ! Не е лошо изживяване....само първите минути. Защото като тръгнеш по улиците скоро свикваш. Добре....първото впечатление от моята разходка бе че.....всички коли са огромни....Леките коли са с около 1 метър по-дълги от европейските /не че те липсват/ и....се движат адски безшумно !!!Няма никакъв шум от даване на газ ...нито каквито и да било видими и осезаеми следи от ауспухите....Чистота и елегантност. Което крие и своите опасности....защото дали си даваме сметка или не...ние сме свикнали да се пазим от колите ..не толкова чрез зрението си...колкото чрез слуха си. Ние ги чуваме отдалеч, че идват към нас. Не и тук! Ти не чуваш никакъв звук /почти/ и трябва да се внимава.Повечето коли са аутоматици. Нека направя едно малко отклонение тук, което е и признание пред вас.....Защо да крия..Това не ми е първото посещение на Маями....Преди около 13 год. бях тук с Нора - една моя приятелка норвежка. Тя бе доктор - шеф на психиатрична клиника. Ако има някой от клуб "Психо----" нека да не ме обвинява, че не съм имал никакви допирни точки с ....психо-----.....нали....Аз даже и правех разни психоанализи и терапии, които много и помагаха да се нормализира от контакта си с....кукувци..... Преди 13 год. Маями бе единственият щат в USA където можеш да си извадиш шофьорска книжка за няколко часа и 50$
Сега не знам дали е още така....Но аз лично си извадих книжка за около 2 часа тогава. Първо се появих в тази кантора ли да го нареча, офис, училище....все едно. И като ме записаха като кандидат ме заведоха в една стая, седнах на един ...чин и ми връчиха около 60 въпроса, които трябваше да отговоря с A B C и които бяха правилно отговорени накрая....
"Прочети въпросите и като си готов ми се обади!" каза инструктора. I did it
и нетърпеливо се появих при него: Are you ready sir? - Yes! казах аз и той
ме закара до едно друго място, където в една зала ми направиха моментална снимка...провериха ми зрението на нещо като микроскоп и ме извикаха на изпит от чакащите. Връчиха ми 1 лист с около 20 въпроса и се наредих...прав до другите кандидати ...да попълвам отговорите, които бяха толкова фасулски, че...дори взех да се усъмнявам...дали не съм попаднал на погрешно място...Написах всички отговори за 5 мин и пръв си предадох листа на гишето. След малко жената повика моят "инструктор" и го попита: Може ли да кара? Той ме погледна въпросително и аз му кимнах с глава утвърдително....Тогава тя му каза да ме пробва и....ние излязохме навън. той ми предостави шофьорското място и аз бях...стресиран...Никога не бях карал американска кола....Пита ме: Карал ли си автоматик? Признах си...без бой. Тогава той ми показа един лост долу - за напред и назад и потеглихме......Обиколшхме квартала и трябваше да паркирам на заден ход...с което се справих също. Отиваме обратно в офиса и той заяви, че мога да карам. И...така получих американска книжка за всички щати за 50$ и за 2 часа. И то като турист.!!!
Но нека се върнем на темата....Излизането на улицата посред бял слънчев ден не е ....нищо страшно. Защото Маями се слави с най-висока криминалност в USA Но аз си знаех от преди и бях много буден и ...бдящ. Срещаш хора всякакви - най-вече туристи от цял свят. Но от местните има много негра и...някои от тях...да си призная, че имат такива мутри, че българските "мутри" които срещаме в София...пред тях приличат на "божии служители"...Тия тук са поседнали пред магазините на тротоара направо или стоят на улицата по двама трима и си говорят доста буйно...но...в очите им има безумие и решимост на всичко....
дали от дрогите или от алкохол или дълбоки психични травми или....кой знае. Не бих си пожелал среща с някой от тях ...по нощните доби.....бр-р-р-р Но нещо друго, което прави впечатление е начина по който те посрещат навсякъде ! наричат те "сър" и винаги започват да те питат "как си".....How are you sir today? Може би изтъркана фраза....но за един пришълец е ....изненада. Спомням си Нора, с която бях тук преди 13г. как се върна от самостоятелна разходка и сподели: Знаеш ли? Тези хора навсякъде ме наричат "honey" или "darling".....Нещо, което в Скандинавия е....абсурд към непознати. Не че тя не бе много апетитно "парче" но....така си говорят тук.
Да се върнем на въпроса за бакшишите:
Тук наистина хората разчитат главно на бакшиш.......от 10% нагоре....
и аз изчислих, че ако си планирал едно пътешествие от 2 седмици за 1,000$ ...поне 100$ трябва да приготвиш за бакшиш. В магазин за хранителни стоки ще намериш кутия с надпис "tips" и благодарности. Не че обслужването е нещо на ниво.....Не ! Ако идваш от Скандинавия напр. или Европа. Друг един въпрос е с езика! Тук е Америка.....но много скоро разбираш, че не е ...съвсем. На всяка крачка се говори......испански и на много места направо се обръщат към теб на испански и....дори да им говориш на английски ти отговарят на испански....По този въпрос ще говоря по-късно. но искам да завърша този откъс с предаване на чувството, което изпитах и първия път и сега: В Маями има едно чувство на неприязън и дори открита/зле прикривана враждебност към тези, които не знаят испански.....

следва......

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"