|
Тоя клуб без разкази и пътеписи няма да се раздвижи, затова пускам копие на последния си постинг от клуб "Туризъм". Ако разровите архивите там, ще попаднете и на историйки от други местенца по белия свят
Срамота беше за два месеца в Южна Африка една антилопа да не съм видял и тази неделя се взех в ръце и се размърдах до намиращия се на 50-тина км и от къщи резерват за лъвове и носорози.
На място установяваш, че "резерват" е евфемизъм, а правилното определение е "концентрационен лагер". Този тип заведения, изобретени от генерал Китченър точно по тия земи в края на XIX век, очевидно са намерили плодородна почва в местната култура. Бодлива тел, огради под напрежение, денонощни въоръжени патрули. А в средата ... двойка тигри. "Не е възможно!", възкликва Хемингуей и се обръща в гроба. И прави още един оборот при новината, че в съседната "електрифицирана" барака се подвизават пуми. Малко по хлабав е режимът на хипопотамите дотолкова, доколкото тяхното лагерно районче съдържа цели три гьолчета. Още по-нашироко се разполагат лъвовете и гепардите. В техните владения се допускат и посетители при условие, че не излизат от четириколесните си возила с вътрешно горене. Гостите проявяват неособено възпитания навик да натрапват присъствието си на обитателите, точно когато се хранят. И докато колите се нареждат в почтително широка окръжност с около 50 м радиус от лъвовете, то около гепардите се наблъскват на не повече от 5 м и им завират напълно излишни в случая бинокли едва ли не между зъбите. А за десерт и разнообразие на децата, отегчени от гледката на културно ръфащи мръвката си големи котки, се предлага гушкане на лъвчета край кафенето. Занимание, напълно достатъчно да убие в зародиш и малкото останали естествени инстинкти у тия животински принцове. Пък после на Бриджит Бардо нашите мечки и се виждат неестествено разглезени.
Все пак най-многобройни и волни в резервата са тревопасните. Тях никой не си играе да храни, но за сметка на това райончето им е достатъчно просторно - телените заграждения се крият зад хоризонта. Благодарение на придобитата неплашливост от автомобилите успях да се запозная отблизо с бели носорози, синьо и черно гну, еланд, спрингбок, воден бък и един от няколкото вида разпространени в южния край на Африка зебри - все видове разпалвали въображението ми детството от една кинжка на гореспоменатия Хемингуей, преведена и тиражирана от Земиздат. (май тия точно зебри там ги нямаше, защото действието се развиваше далеч на север)
Целият район е обявен за световно културно наследство, но не заради образцово охранявания добитък. Примамка за любознателния спасяващ се от компютърното всекидневие пришълец са и околните пещери, в които били намерени най-древните вкаменили се останки от човешки прародители по Дарвин отпреди десет на ен-та години. Оттук идва и нескромният топоним "Люлка на човечеството". Огледах две пещери по единствения възможен в случая кашкавалски начин - в група с водачи, мелещи като магнетофон изтъркани шегички по адрес на прилепите. И в двете пещери група италиански миньори се е изхитрила да превари мудните чиновници от Юнеско, успявайки да изнесе и употреби за битови цели сталактитите и сталагмитите, докато англичаните и бурите са се гърмели в съседство. В наши дни в наказателния кодекс на републиката присъствала алинея за три години затвор при отчупване на пещерна сламка, камо ли на сталактит. Във внушителна по размер единствена зала на Чудната пещера много от образуванията са оцелели поради недостъпност за миньорската техника от края на XIX век, докато в пещерата Стеркфонтейн е опоскано почти всичко. На мене обаче тя ми се стори по-интересна заради по-раздвижения си план, историите за вкаменелости и не на последно място по-симпатичния водач. Човекът си направи труда да ни изведе встрани от осветеното туристческо трасе, давайки ми шанс да усетя явление, с което не съм се срещал по българските пещери: в две съседни зали, връзката между които е съвсем безобиден тесняк, в който даже не се налага да пълзиш, а минаваш патешката, разликата в температурите е цели 9 градуса. Благодарение на което в топлата зала образуванията са живи и продължават да растата, докато в студената са безвъзвратно измрели.
Резерватът предлага и друга възможност за съчетаване на полезното с приятното, а именно да пробваш джипковидната жигула по черни пътища. Добре се представи, добавяйки още няколко скърцо-хлопащи тембъра в попътния си хармониум.
Разчитам, че и други ще разправят по някоя и друга история
|
Тигър в Африка ?!