ОООоо, да!
Обожавам морето. Мога да прекарвам там часове наред, без да ми омръзне изобщо. А когато гледаш под водата с очила, особено ако е море при скали, по скалите има полепнал всякакъв живот. Водорасли, които мудно примърдват, разни охлювчета или риби, които току влизатизлизат от нещо като пещерички, които са се образували в скалата. Едни такива припряни, все се щурат нанякъде.
А вечер, вечер морето става различно. Става още по-безкрайно, отколкото е било през деня. Сякаш е по-гъсто, все едно да сравняваш светло червено вино с много тъмно и наситено. Все е вино, но е различно.
Вечер небето завива морето и те спят заедно. Прегръщат скалите и заспиват, ако не се карат. Понякога се карат. Тогава морето недоволства, бунтува се; небето също е ядосано.
Веднъж гледах най-страхотната магнитна буря в живота си. Небето се раздираше от светкавици, фантастично. Сигурно доста го е било яд на морето. А морето беше почти кротко, вероятно се е срамувало за нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите