6tom vi interesuva Sibir pro4etete tazi statia ot "Standart"

Поляк обиколи Сибир с кола
Срещнал изгнаник, който знаел наизуст "Бесове" на Достоевски


Полякът Ромуалд Коперски е щастлив човек. Има си два свята. Дотегне ли му Гданск, градът, в който живее, семейната любов, гилотината на бита - изчезва. Отива там, където не само никой не може да го намери, но понякога и сам той се загубва - в Сибир. Като се върне, съпругата, с която живее толкова години, му изглежда като девойка.


Коперски е единственият човек в света, който е стигнал от Европа до Ню Йорк, като изминава Сибир на колела. Пътува с "Ланд Роувер" в продължение на четири месеца, като пресича цял Сибир. На багажника на колата имал 20 туби с дизел. При всяка възможност ги пълнил догоре. Мисълта, че по някое време може да остане без гориво, го ужасява. Това, което Коперски вижда в Сибир при първото си пътуване, доста се различава от онова, което е чел за него. Той тръгва през лятото. Няма ги прословутите снегове. Изтрити са следите от лагерите на ГУЛАГ, станали символ на тази земя. Армиите комари обаче са си там. Окупирали са блатата и тресавищата и няма как пътешественикът да не води неравна битка с тях. Често Коперски напълно губел представа къде е. Струвало му се съвсем безсмислено да се съобразява с компаса. Ориентирало го слънцето и интуицията. Понякога с ужас констатирал, че най-близкото населено място се намира на 1200 километра. Когато стигнел до точката, върху която според картата трябва да е селището, с горчивина констатира, че то вече е изчезнало. Някои дни минава няколко стотици километра. В други - затъва в блатата и не може да отчете и тридесет. Случвало се в продължение на 30 версти да пресече 40 реки. Не крия, че е имало моменти, когато уморен и объркан, съм си задавал въпроса: "За какъв дявол ти е необходимо всичко това?", разказва Коперски. "Имаш къща, жена, какво правиш тук?" После действа по най-умния начин за подобна кризисна ситуация - ляга и се наспива. Рано сутринта животът е далеч по-различен. В Сибир живеят повече от сто националности. Сталин заточил тук всеки, в който виждал свой враг. Бягащи от закона, от жените си, от преследващите ги кредитори, търсят спасение в голямата земя. Там е най-голямото скривалище на света. Странно е гостоприемството на якутите. Въобще по тези земи гостът е бог. Пристъпилият прага на дома вечерта трябва да си легне със съпругата на домакина. Тази традиция идва от древността и е свързана с необходимостта от нова кръв в малкото затворено общество на сибиряците. Това понякога е доста рисковано. Жената може да е на 13 години, а може да е и на 80. Коперски откровено признава, че нито веднъж не се е възползвал от законите на тази традиция. Добро средство против кражбите са намерили хората в Сибир. Във всяка къща, разположена на централния път, има специален отвор, в който се поставя храна и шише със собственоръчно произведена водка. Те са за бандитите, които обикалят, бягайки от някой или от нещо. Получили най-необходимото, те продължават пътя си и не предприемат обири. Коперски установил, че сибиряците малко се интересуват от това, което става по широката земя. В някаква степен той сам информирал местните хора за световните работи. Във времето на социализма с петнадесет дни закъснение тук идвал вестник "Правда". Както обещал Ленин, имало и електричество, произвеждано от огромни генератори. Днес и токът, и вестникът са вече забравени. Логично няма телевизия и радио няма осветление. Падне ли мрак, всеки ляга да спи. Но с ток и без него животът все така си тече според Божиите заповеди. Сезоните определят действията на местното население. Според годишните времена се берат малините, лови се риба или се ходи на лов. Всяка къща има достатъчно храна. Богатата трапеза е първото, което всеки пътешественик вижда в дома на сибиряка. Веднъж ми предложиха голям, според местните разбирания, деликатес, разказва Коперски - разбит суров еленски мозък. От него течеше кръв. Най-странният човек, който срещнал Коперски при своите сибирски скитания, живеел сам в нещо подобно на землянка. Обрасъл с дълга брада и коса, той бил облечен с дрипи и кожи. Панически страх бил изписан на лицето на изгнаника, щом видял джипа на поляка. Пътешественикът смята, че този около седемдесетгодишен мъж не е виждал човек от около половин век. Той избягал в тайгата вероятно от Сталиновите лагери. Коперски останал при самотника два дни. От госта си той научил, че Втората световна война е свършила. Двамата пили саморъчно направена ракия. Заточеникът с особен интерес оглеждал фотоапарата и отварачката за консерви на поляка. Такова нещо той като че ли никога не бил виждал. Сибирякът готвел в стара германска каска Лъжици нямал. Изхранвал се от гората и реката. Той изглеждал не човек, а полудивак. Но само привидно. Защото в дългите часове разговор сибирякът не спрял да говори за класическа музика, която отлично познавал, и безпогрешно цитирал дълги пасажи от "Бесове" на Достоевски. Раздялата било затрогваща, но Коперски така и не научил името на домакина си. Явно изгнаникът още живеел със старите си страхове и не посмял да му го каже. По северните си пътища Коперски срещнал селища на поляци и дори на българи. Те били потомци на наши сънародници, които поредната война отпратила далеч от родината. Общността живеела в близост до град Ускут. В селището имало училище, говорело се на български. Пътуването дотам обаче е истинско изпитание. Една част може да се измине със самолет, а после 1000 км с лодка. Въобще северната част на района не може да се обходи на колела. Единственият начин е по вода. Полякът си купил гумена лодка, надул я и пропътувал с нея 45 000 км. Воаяжът по река Лена от изворите до устието й в Северния ледовит океан продължил пет месеца. След 12 експедиции в Сибир Коперски твърди, че там се чувства много по-спокоен и сигурен дори отколкото в родния си Гданск. На това странно място човек може да преживее с месеци, без да има нито цент. Всяка къща и душа е отворена за скитащия странник. Независимо откъде идва.
Исак ГОЗЕС
Вашият коментар



Изкарвал си хляба като летец и музикант
Преди да стане пътешественик, Ромуалд Коперски двадесет години си е изкарвал хляба с две доста различни професии - пилот и музикант. Като дете той силно се увличал по летенето. Майка му казвала: "Колкото часа летиш на планери, толкова и ще свириш на пианото." Последните 12 години той свири в щвейцарските пиано барове. Дори от Цюрих тръгва на първото си пътешествие към Сибир. Заради увлеченията си по екстремните пътуванията Коперски се поставя в категорията хора, на които нещо им хлопа. Съпругата му, макар и географ, не е обхваната от тази страст. Нейната мисия е да работи и гледа двете си деца, смята пътешественикът. Понякога човек иска да избяга от всичко. Моето място е Сибир. Познавам Африка, Америка, Австралия, но никога не бих ги заменил за онази величествена земя. Когато след дългото пътуване попаднах в Ню Йорк, бях объркат. Всички говорят по телефона, свирят коли, лудница. Бях свършил парите и три дни нямаше кой да ми даде парче хляб. Тогава с носталгия си спомнях за добрите хора в Сибир, завършва разказа си полският пътешественик.