Е, да, така погледнато всяко искане и получаване на прошка води след себе си успокоението и оправданието, че каквото и да направиш, накрая все ще ти се размине. Но това се отнася не само до взаимотоношенията ни с децата, а и с всички останали.
Това, което отличава децата от всички останали, обаче, е фактът, че ние много често се държим с тях така, като че ли всичко ни е позволено, само защото сме някъде по-нависоко. А всъщност не сме.

И ако ти се чувстваш не много добре след такива моменти и се срамуваш, какво лошо има да отидеш при тях и да им го покажеш, по един или друг начин. Ако го премълчиш, а само вътрешно се ядосваш на себе си, те как да разберат каква е разликата между истината и неистината, и че човек трябва да отговаря за всичко, което прави/казва и какъв точно е техният баща/майка?