до 7-8 клас нямахме разногласия в къщи за джобните пари. всеки ден ми се полагаха стотинки за закуска, които получавах в началото на седмицата. ако съботно-неделно искахме да излизаме с приятелчета, ми се даваха още някакви - за кино, пасти или не помня вече какво.
някъде след 10 клас обаче настъпи едно объркване - баща ми смяташе, че аз трябва да определя какви джобни пари искам и нещо не успяхме да постигнем консесус по въпроса. смяташе, че са много парите, които искам, аз обяснявах за какво са ми и така и не се разбрахме.
след 3 курс на следването почнах да работя. баща ми беше като ужилен като го разбра - аз имам пари да те издържам докато си студентка, как така ще работиш. опитах се да му обясня, че според мен издържането е - пари за учебници, хартия и др дето ми трябват за да завърша, но не и пари, с които да обикалям по заведения с приятели.
не знам дали в същност казах нещо на някого с тази си тирада. но ако на някой може с нещо да му е полезна.
само не забравяйте, че децата растат и с това и потребностите им.
утре нечий син, освен парите за закуска, ще трябва да има в джоба си и пари за презерватив или да покани някое момиче на кафе.


едно ку-ку