Аз примерно да бях родителя, който не ги гледа, примерно той да беше с децата и да има втора жена, дето да ги гледа всеки ден, и да осигурява ежедневното женско присъствие в дома им, всекидневната грижа - битова и емоционална, тази жена на ръце ще я нося.. Ще й треперя да е доволна, призната, мила с тях, ще й помагам, ще я валидирам всеки ден да има авторитета и от мен да я върши тази работа..


Моя родителски опит е, че намеренията не -задължително съвпадат с възможностите, нито пък рационализираните виждания и възгледи не са непременно приложени в реалния живот.

В реалния живот се оказва, че всички имаме добри намерения, но някои ги отстояват по-упорито и страстно, а други си люлеят ташаците по сички посоки.


А трети не се и замислят дали изобщо имат добри намерения и въопще кво стаа - директно цапват некого по главата с дежурности и си глеат кефа...


За да нема объркване от практически човешките недомислия - вий требе да се замислите де се къса нишката и кой на кого требе да бъде родител, а кой на кого - дете.


Аз имах наскоро тая ситуация със детето ми - на 16. Той е отличен син - и фантастичен ученик. Ноо умен и интелигентен. Признавам си, че зимам акъл от него.


И в същото време емоционално той и аз сме свързани като майка и син. Да - и така стоят нещата. Както и да се върти ситуацията - дъщеря ти на практика показва, че приема грижите - но не се чувства емоционално ангаже със втория ти съпруг.


Това е мое частно мнение. Изказвам се, защото аз имам трети съпруг. Представи си - колкото и да съм се грижила за детето - той е трябвало емоционално да мине през целата тарапана да схване, че мама има некфи движения и човеци в живота си - и да се адаптира.

Некои деца се адаптират - некои не. По някакъв начин ти си получила сигнали, че твойто дете не се адаптира. Това е много добър знак - това значи, че дъщеря ти макар плахо - но те търси и има нужда от тебе и те признава за основна фигура в живота си.

Тръгни значи от това.


Аз направих разговор със сина ми - на 16 може да се говори за такива неща мисля. Не бях ноо обстоятелствена - аз моем да бъдем ноо остра и кратка и рязка и изразителна. Зависи как ше се намерите - но е по-добре да си мека, но категорична.


Обясних му, че в момента баща му си се забавлева и нема грижа за нас, а един човек, който с нищо не му е длъжен - му играе по свирката (тука да обесна, че третия ми съпруг е фантастичен баща на две дъщери и в момента е степфадър на доведен син).

Двамата наистина имат връзка - аз се погрижих да се разбират и да са близки. Това е страшно необходимо в едно семейство. Връзките да са здрави и да работят.


и той схвана. Аз ли обяснявах добре, или детето ми е умно - или съпруга ми е на место - а може би всичко наведнж - но детето схвана.

Так и му го обясних - каквото и да имаш с баща си - първия ми екс - то в момента е отложено и чака настрана. Този, който реално ти е баща в момента и реално се грижи за тебе - не заслужава такова отношение.


И така му казах - в момента нямаш друг баща - той е единствения ти баща. Оня, който ти се прави че ти е баща - де е. Нема го. Ерго кфо следва.

Тоест детето ти трябва да вижда и признава реалностите, а не фантазиите си.

Съгласна съм, че е жестоко. И аз съм изревала кофи сълзи за разводите си и грешките си. Така и трябва. Не бих избегнала отговорностите си и се намирам щаслива родителка на щасливо дете.


Но - илюзиите настрани. Реалността е да се живее, а не да се отрича.


ПС: имам смътни подозрения, че някакси се е случило да оставите у детето изюзии по въпроса и тя сега е тръгнала по тоя кренвирш.



Ако в детството й е имала някакви емоционални стресове - напълно е възможно сега да ги изкарва навън. Не я спирайте - дайте й пространство и начини да се изрази и да покаже какво я смущава. Трябва да сте положителни и безкомпромисно да й покажете, че не сте й врагове.

Ако направите грешката да я наказвате, преследвате и тормозите - то ше спрете емоционалното й развитие и ше я застопорите в точката, в която е проблема й.



Говорете. Комуникирайте. Изградете връзката си. Упражнявайте я. засилете я. Дайте и подкрепа и обич- повече от всякога.

децата дълго страдат след развод - никой не е виновен, но те си страдат - и това е.


Подкрепете я - е моята мисла. Тя ше намери как да се изрази - и един ден ше се стигне до изваждане на нещата наяве. Ако подтиснете процеса - ше създадете несъществуващ проблем и ше я разболеете емоционално.

Това просто не е необходимо - детето си е отлично ориентирано и иска да ви покаже нещо, просто не знае как. Реален проблем няма.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.