Привет на всички, чета с вълнение новите постинги.

Шокиращото за мен бе, че за това дете нямаше плавен преход, нормален може би за мнозинството от децата на тази възраст…..

Отварям друга насока на мисли –във връзка с ограниченията…
По лична преценка, аз досега съм ограничавала много достъпа на инфо от тв и интернет. Живея в чужбина и тук това сякаш се отдава по-лесно на имащия желание родител.
В семейството телвизия почти не се гледа, пускаме тв само за децата да гледат своите детски канали, където има и новини, детски сериали, игри и други, измислени от сведущите, неща. Случва се да изгледаме заедно даден филм „за големи” или пък нещо по Дискъвари и от сорта. Детето не е гледало баш истински филми с насилие, серийни убийци и от сорта. Тя дори и музикални канали не е гледала. Пускаме клипове или от комп. или на двд на нейни си или общи изпълнители.
Подобна е ситуацията и с Интернет. Тя не знае какво е Фейсбук, Скайп ползва само за тел обаждания до дядо си и баба си. За мейлите знае, но нито е писала, нито е имала желание да се задълбочи, а и няма на кого. Както Deern казва, сайтове детски с новини, игри и ала бала, знам кои са, смятам, че са ок. Търсачки сме ползвали заедно да търсим серии на H2O, за русалките и подобни, знае, че там се намира по думa, търси в e-bay кой какви поли-покет кукли продава и рокли за барбита…аз и го показах…
И така, какво ми се спести на мен, както и на детето, цялото това контролирано медийно влияние? Като се има предвид, че аз гледам да я информирам за всичко, не я крия от информация за истинския живот, мисля, че намирам що-годе оптималния баланс…. барабар и за либийските събития гледахме репортажи, че нещо си я интересуваше… не съм била цербер, но съзнавам, че доста стерилна е медийната ни среда…

Имало ли е смисъл от всичко това?