|
Смятах, че в моето семейство има домашно насилие, когато майка ми ме караше да си подреждам стаята. А тогава нивото на шума в стаята не винаги беше в нормите.
Истински насилен съм се чувствал, обаче, в училище. Ще дам конкретен пример, който показва как домешното насилие се пренася и в други социални групи, в които участва насилвания индивид като в този случай, обаче, се превръща в насилник.
Малкото гълъбче (разбирай аз) отива на училище за 2-ри или 3-ти ден в училище в първи клас. Първият час още не е започнал, но децата са седнали по чиновете и вадят букварчета и тетрадки. Моля-другарката призовава за нашето внимание и тишина, а до нея зад катедрата стои странна женица със странни упадъчни дрехи, крантесто телосложение, махмурлийска намръщена физиономия и високомерно оглежда децата.
"Вашите другарчета от 2-ри клас са изработили едни пана тукА, едно от които ще изпратим като подарък на съветските другарчета", казва Моля-другарката. "Има и по-хубави, и по-лоши, но на вашето другарче *** майка И предлага да пратим това пано (бел. автора - пано, нетипично за дете, изцяло в черни и кафяви цветове, по-скоро направено от някой дрогиран родител). Сега майката на *** ще го надпише от името на 1-ви В клас и ще го пратим в СССР"
Тогава се почувствах насилен за първи път в живота си. Зададох си въпроса: Коя е жената, влязла в класната стая с цигарата си, докато нашите родители ни оставят в двора на училището и си заминават? Какви специални правомощия или способности има тя, че искат нейното мнение, а на моите майка и баща - не? Нито пък на родителите на детето на чина до мен. Нито пък на останалите. Недоумението ми се засили, когато разбрах, че въпросната мама не е експерт по изкуство, а обслужващ персонал, но е н-тата на брой съпруга на някакъв си Янко Музиканта (уж възпитаник на Консерваторията, но не се знае), агент на ДС, "консултант" по нещо си в Просветата и голямата работа. Янко Музиканта не беше биологичен баща на *** и сигурно я маризеше яко, защото винаги пристигаше на училище зла и винаги в настроение да се подиграва или драка с някого. Янко Музиканта и мамата бяха алкохолици, но никой не ги наричаше с този най-точен в случая термин, а "фамилията, притежаваща широк приятелски кръг", т.е. перманентно "сядащи на маса". Три пъти *** получава сътресение на мозъка в домашни условия до 4 клас и все при неизяснени обстоятелства, т.е. нейната версия на това какво се беше случило и тази на майка И нито един път не съвпаднаха. Когато тий нареченото семейство се движеше по улицата, двамата Флюбени се движеха хванати за ръка или квичащи си нещо по семейно му, а детето като училно куче се опитваш да ги догони зад тях. ОК. Ще кажете: "На теб кво ти влиза в работата"
Влиза ми дотолкова доколкото последиците от техните насилствени взаимоотношения се пренесоха в класа на *** чрез ненормалното и поведение, от една страна, а от друга от неизменното присъствие на майката в училище по неизвестни причини (я в кабинета на някой от директорите, а при нашите даскалки) и намесата и във всякакви въпроси, засягащи класа и изкуственото издигане на *** в неформален лидер, която позиция, смятам, че трява самият лидер да извоюва, а не защото майка му е метреса на агента на ДС и се мъкне постоянно. Следствие на това, самочувствието на повечето от нас се деформира до някаква степен. Т.е. ако в другите класове искаха мнението на всички деца или всички родители, за да се вземе решение по някакъв въпрос, в нашия случай решението се взимаше на база едноличното необосновано и неинформирано мнение на вечно подпийналата майка на ***. На нас ни се набиваше в канчетата, че никога няма да достигнем нивото на ***, която после се провали на всички кандитат-гимназиални и кандидат-студентски изпити, на които се яви, но беше толерирана и възхвалявана до безкрайност в началния и прогимназиален курс.
Да не говорим за самата ***, която все едно беше защитила докторат по интриганство в първи клас и вечно или се стараеше да установи контрол върху поведението и начина ни на мислене и когато не успееше, вкарваше в действие целия си съвсем не беден дори и за дърта махленка арсенал от методи за психическо насилие - като почнем от подигравки, тънички обиди, инсинуации пред даскалките и се стигне до викове и крясъци.
В най-добрия случай аз бях наричан от нея "детски гъз", защото се оказа, че логично не съм бил подготвен да отговоря на свалките И (в началния курс, забележете!), което дългосрочно я раздразни. Но да не се оплаквам много, защото имаше и потърпевши в по-големи размери - по-хубавите и по-умни момичета от нея в класа.
Когато говорим за домашно насилие, нека не съжаляваме само жертвата, която често доброволно попада в този сценарий, но да вземем под внимание и последствията от домашното насилие върху лица, нямащи пряка връзка с него.
А вие, като родители, как бихте реагирали, ако детето ви беше на моето място?
|
Психическо насилие в училище
