Само да вметна - мама и татко НИКОГА не бива да си противоречат пред детето, особено относно възпитанието му. Да не говорим за такива дреболии като ядене след миенето на зъби... нищо няма да му стане ако не си е дояло една вечер.. напротив, като му откажеш ще си има едно наум следващата вечер да яде когато му е времето... в другия случай му казваш, че всъщност може да си лигави на вечеря, пък като му хрумне мама веднага ще рипне да сложи масата.. Можеш още преди миенето на зъбите да кажеш: ако си гладен - яж сега, защото измием ли зъбите - няма повече ядене.... Така ще си го предупредила и ако се е направил, че не те чува, после няма да се чувстваш виновна...
Между другото, абсолютно същият ентусиазъм за ядене преди сън ни се случи и вкъщи неотдавна...няколко пъти за 1 месец... но ядене не получи нито веднъж и в последствие се отказа.. децата се научават много лесно какви са правилата, стига тези правила да се отстояват.. и самите те се чувстват по-спокойни и уверени, когато знаят какво могат да очакват от дадена ситуация.

Няма никакво значение дали одобряваш или не поведението на другия родител... щом единият е изказал позиция, другият следва да я подкрепи, дори да не е съгласен с нея. "Щом баща ти е казал, че не може, значи не може". По-късно, когато детето не може да ви чуе и всичко е минало, можете да си обсъждате наволя кой крив, кой прав и каква позиция да заемаТЕ (и двамата!) в бъдеще при аналогични ситуации.

Когато противоречиш на мъжа си пред детето и двамата губите авторитет... разбира се ти много повече, защото демонстрираш в подходящо сравнение колко по-лесно манипулируема си... мъжът ти пък олеква като авторитет, защото детето вижда, че той няма думата...

Относно това, че според теб мъжът ти е краен... ти можеш в такъв момент да обясниш пред детето защо баща му му е забранил или отказал нещо... но не бива да отменяш забраната или отказа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите