|
Дойдох заради една съседна тема, пък понадникнах в тази.
Според мен не е късно. Ако е свикнал да ти се тръшка за щяло и нещяло, може да отнеме повече време, но невъзможно в никакъв случай не е. Дисциплинирай първо себе си да не викаш. Моят начин винаги е бил да се държа кротко и спокойно. Без уврътки обаче. Ясно и недвусмислено. И най-вече с нормален, даже към тих глас, така че да се принуди в някакъв момент да млъкне, за да чува. По площадките чужди деца съм спирала така от врякане, та мисля, че успеваемостта не се дължи само на характера на моята дъщеря. Изработи си тактика. Собствена класация за нещата, които може, другите неща, които не може и третите, за които не си сигурна. И на първа питанка от негова страна веднага класираш поисканото в коя група ти се пада, отвръщаш на исканото с "да", "не" или "да видим какво може да се направи". За "не"-тата не отстъпваш каквото и да стане. Ако ще после да се ругаеш, че не-то е можело все пак. То си е твое терзание, ще си мълчиш. Ако си в чудене дали да или не, от самото начало казваш или че трябва да помислиш, или поставяш условие. Ако той така, ти тогава ще направиш така. Никакви промени. Като започне да ти реве - мама е помислила и е преценила, че: още си малък, не можем да си го позволим, твърде късно е и трябва да спиш и други подобни. Не го оставяй без отговор, не е хубаво да се пренебрегват децата, нали си пробват сега, а и трябва да научат откъде и защо ти идват преценките, за да ги правят нататък сами. Но обясняваш кротичко. И да, както са те посъветвали - ако продължава да настоява - аз миличък, вече ти обясних, иди си намери друго за правене. И така. Децата просто проверяват какво могат да постигнат, трябва да се научат стъпка по стъпка кое може и кое не. Затова си ни пробват нас да им покажем. С обръщане на внимание и обяснение, но и без чак половинчасови оправдания защо така. Пък сто пъти като не чул, накрая ще се зачуди какво му говориш все пак и ще чуе. Най-малкото ще се увери, че каквото мама каже, си го отстоява и няма нужда да се хаби да реве наоколо. Любов, гарнирана с твърдост демек.
/Между другото - викала съм на детето, но само в изключително редки случаи и сега си оценявам високо тактиката, защото тя е вече на 12 и ако дори леко повиша глас, на секундата разбира, че нещо е сгафила и почва да слуша Много Внимателно.
/п.п. Извинявам се за женския род, по инерция е, няма да го поправям:-)), съветът си важи и за татковци.
- - - -
Редактирано от Бeзcъннa на 19.01.10 21:36.
|
Re: Как се лекува инат [re: xимичko]
