Децата започват да се опитват да "се налагат" в момента, в който почват да се осъзнават като личности, което е около годинката. Още оттогава започват разни ревове, тръшкания, лягания по земята, биене на главата в стената и други подобни... видовото разнообразие в "тръшкането" варира според детето.
Всичко това обаче си е жив цирк, а характерната особеност на цирка е, че за да има смисъл представлението, трябва да им подходяща публика.
Ако искаш да имаш авторитет пред детето си, независимо на каква възраст е, трябва да научиш и него и себе си, че НЕ значи НЕ... и никакви ревове, тръшкания и прочие циркове няма да превърнат НЕ в ДА.
Когато детето е много малко, т.е. под 2 годинки, поне при нас беше тази възрастовата граница, най-лесно е просто да излезеш от стаята... или да се зачетеш демонстртивно в книга или вестник и да се правиш, че не виждаш и не чуваш... изобщо да покажеш, че публика няма.. тогава циркът загубва смисъл и детето престава да се държи по съответния начин и се успокоява...
При по-големи деца обаче, които ще те последват в другата стая и ще продължат, по-подходящо е да "изгониш" детето от стаята... например синът ми знае, че ако почне да се тръшка бива любезно съпроводен до неговата стая и му се казва, че никой не е длъжен да го търпи и ако иска да стои при останалите, трябва да се държи подходящо.. като не се държи ще постои сам, докато се успокои... и така го оставяме в стаята му докато се успокои... ако е много надъхан и се появи предварително (т.е. преди да се е успокоил) и продължава да реве, бива връщан обратно в стаята... най-късно на третото връщане загрява накъде духа вятърът... дори не затваряме докрай вратата на стаята му, просто го изолираме от нас за малко с обяснение защо го правим.... когато детето се успокои, можеш да идеш да го "вземеш" от стаята, като му кажеш, че ако иска вече може да се върне при другите... или ако само се върне, просто се правите, че нищо не се е случило и не коментирате
Можеш да опиташ.. колкото по-рано, толкова по-лесно... защото миналия месец в парка видях момиче на видима възраст 10 години да лежи на алеята и да рита и да тропа с ръце.. тръшкаше се, че иска нещо... баба му го заплашваше с някакви пълни абсурди и глупости, на които дори 3-годишно дете не би се хванало... та така става като човек не вземе мерки навреме
При нас такива изцепки са налице след като сме били на гости на баби и дядовци, които са доста вреден елемент във възпитанието... за щастие бързо отшумяват... важното е да си постоянна в поведението спрямо детето... ако знаеш, че няма да успееш да отстоиш НЕ-то си в конкретния случай, по-добре кажи ДА от самото начало.... вместо първо да му кажеш НЕ, а после като ти ревне да се съгласиш... така детето решава, че всъщност НЕ-то е само първоначална форма на ДА и че всяко нещо може да бъде постигнато с изнудване.. което доста ще му навреди, когато порасне...
П.С. Има една книжка, която се казва "Как да приучим децата си към дисциплина" в която има доста прилични идеи за справяне с детските (и родителските ;-) изблици.
Успех в борбата и възпитанието
|