специално благодаря, рефайн, за търпението и разбирането.

Ако има изкривяване, е неволно. И аз именно на този принцип когато си се вторачил в дървото, не можеш да видиш гората търся мнения.

Не ми се иска да стане привличане на страни, а именно възможни решения на база на собствен опит и познание.

Ето например това което той ми подсказа, че съм пропуснала, е че и за самата имам вина, че съм се държала непремерено и непочтително с него пред децата, впоследствие на което след известно време дъщерята си позволи да ползва фраза, казана от мен към него пред тяхл Фразата беше "това са комплекси", относно нещо, за което говохиме. Да, грешка голяма е да се каже това пред децата, особено за небаща им. Признах си я и обясних на дъщерята, че нява никакво такова право, и че това е невъзпитано, и че така никога няма да каже на баща си и всички знаем това..

Друго примерно, което се сещам допълнително, е че вече година и половина баща им се офлянква да се запознаят, въпреки че мъжът ми се грижи съвестно за децата и за дома ни. Това определено доста тормози и дразни децата, защото още незапознали се официално, се избягват един друг по улиците, когато станат водене и взимане с колите, колкото да се разминат.. Отдавна поканих баща им да се запознаят, но до ден днешен все не намира време и начин. Личностно го разбирам, неприятно е, но по отношение на децата е неприемливо. Сега специално питах дъщерята дали това, че баща им не намира начин да се запознае с мъжът ми, някак й влияе на отношението, тя първо каза "да, малко", и след като се усети, отрече..

Е, според мен това доста би повлияло на едно по-градивно и положително отношение към човекът, който ги гледа на практика.
Баща им ги вижда по два пъти месечно и не е много активен. Поне пет пъти го подканям за се запознае с човека, който му гледа децата, и така за самите деца да го валидира като полагащ грижата, БЕЗ да се деградира себе си като баща, ама на.. не може да се преодолее явно..
Аз примерно да бях родителя, който не ги гледа, примерно той да беше с децата и да има втора жена, дето да ги гледа всеки ден, и да осигурява ежедневното женско присъствие в дома им, всекидневната грижа - битова и емоционална, тази жена на ръце ще я нося.. Ще й треперя да е доволна, призната, мила с тях, ще й помагам, ще я валидирам всеки ден да има авторитета и от мен да я върши тази работа..
Това би било силен знак за децата. Един филм на тази тема "Втората майка" със Сюзан Сарандон и Джулия Робъртс, последната беше на татко новата жена, много пасва на това мое разбиране..
Извинявам се за дългия постинг.