|
Точно такъв опит нямам, но тъй като оцелях след пубертета на сина , мога да предложа съвет, дано помогне.
По мое мнение, децата на тази възраст са все още емоционално "глухи" към чувствата на другите, и не осъзнават дългосрочния ефект от поведение като това, което описваш. Затова, всякакви апели (според моя опит, де) към здравия разум или каквото там имат в главиците си, не работи.
На ваше място бих подходила по друг начин: ангажименти.
Просто детето трябва да е ангажирано всяка минута. Училище, уроци, помощ в домакинството, всичко което се сетите. Детето трябва да има чувството, че времето не му стига, и че има да изпълни още една-две задачи (не пет или десет, което ще го обезкуражи). Разбираш ли, баланса е важен - натоварване дотолкова, доколкото да и се струва на госпожицата, че още малко и ще има свободно време, но то накрая се оказва много по-малко.
Трудът има силна отрезвителна роля, възпитава полезни качества, не им дава време да блеят в пространството, а и е от помощ на претоварената майка в края на краищата. И накрая спечеленото свободно време е много по-ценено от свободното време с което тя разполага ей-така, по презумпция и не го цени. И не само не го цени, ами и има време да се прави на важна и да ви притиска емоционално. Това едно.
Второ, непременно реагирайте на всяка врътка и скатаване - без да я нападате, кажете че сте видяли/чули. Ясно формулирайте кое е неприемливо, грубо и неделикатно. Без възпитателни речи след това.
Поогледайте приятелките - дали не копира нечие поведение? Без да издавате забрани, твърдо кажете, че във вашето семейство не допускате пренебрежително отношение и манипулиране. Ако се направи на неразбрала, кратко и ясно дайте пример с нейно действие/думи. Без оценки -"ти такава-онакава, как не те е срам". Тя сама да си направи изводите. Но да е сигурна, че вие двамата поддържате една линия - всички в семейството са важни, уважението и добронамереността са на първо място.
Накратко - не и оставяйте свободно време, защото тя е малка и не може да го запълни смислено; не подминавайте нито една демонстрация на игнор. Дайте и да разбере, че за вас е важно тя да порасне като един внимателен, възпитан човек, който умее да оцени усилията на другите.
За бога, не се поддавайте на пубертетските настроения...така само и изпращате посланието, че от нея зависи всичко. А то не е така.
|
Re: Отношенията дъщеря ми и мъжът ми [re: Poбинятa Изaypa]
