|
Здравейте отново, родители и деца.
Преди година питах тук . Получих помощ, за което благодаря.
Пускам линк към старата тема, защото голяма част от семейната ситуация е описана там. Живея с двете си деца и втория си мъж.
Сега се развива някакъв проблем на дъщерята с мъжа ми, която междувременно доста израстна, шести клас е и догодина ще направи 12 години. Доста е зряла и едра за тази възраст.
Та имаме и двамата с него чувството, че въпреки добрата му воля, ежедневна грижа и внимание към нея, тя го саботира емоционално и се мъчи да го пренебрегва и да го игнорира точно на границата на осезаемото, така че да не може да бъде посочено почти нищо конкретно. Мъжът ми е чувствителен и емоционален, а тя, мислейки вероятно, че е защитена, му прилага емоционален тормоз, цупене, мусене и надувки, и в тънко незачитане и игнор точно в премерената степен да не може да бъде обвинена в това, примерно като я вика, не откликва по два три пъти, виждам я как се поспира и нарочно го прави, и след това му казва "а, ама не те чух.. " и подобни тънки врътки..
С мъжа ми сме говорили , че се моля никога да не бъда поставена в ситуация да избирам кой от тях - той или някое от тях да запази домашния комфорт - защото ако бъда, избора е предопределен и ясен, няма да е мъжът ми, независимо кой какво кога и как сторил....
Той е съгласен с това на теория, приема го, но признава че много му тежи, и го е страх дори, чувства се във властта на детските, вече пуберски простотии и войната за надмощие и за мама.. Битките за моето внимание за ежедневни. Дъщерята взе да се мери с мъжът ми, хем се държи с него като с много близък човек, хем очаква той да й откликва емоционално, примерно му показва "виж това от училище" и очаква похвали, хем не му засвителства уважението, което му дължи за грижите му, държи се като с длъжен.. Приема ежедневните му грижи като даденост, без обратното чувство на респект и благодарност поне, няма да кажа обич, защото тя много обича баща си и тъжи за него..
Тя е уж малка, няма още 12, но така успява да го разочарова, ядосва го, с това си "потребителско" игнор държане, че се притеснявам, ако и когато той напълно я изолира емоционално, как ще я успокоявам и как ще й осигуря домашното спокойствие..
Дали са само пуберски неволи, или са нужни мерки..
Имате ли някакви съвети, или споделен опит?
|
Отношенията дъщеря ми и мъжът ми
