Държавата - това сте вие. Вашите искания са насочени към Вашите данъци. Родителите са изцяло длъжни на децата си. Въпросът е как го разбират това задължение. Да се размножиш и да ревеш наляво и надясно, че не можеш да си гледаш детето - няма пари, няма детски градини, няма...
Сега малко за мен. Родих първото си дете през 1990 г. и съм ползвала купони, не парични "помощи" - днес е студентка втора година. Сама реши да учи по два класа последните години от гимназиалното си образование. Прецени, че само й губят времето в училище. Малкия върви по нейните стъпки. Децата ми говорят перфектно английски - до 7 клас учиха в чужбина. Гимназията - в България за да научат родния си език. И двете знаят по още един от т.н. редки езици. От 14 годишна възраст въпросите - какво яде, какво облече и други от битието не се задават, това са си изцяло техни грижи. Имат нашата подкрепа и съдействие, но те решават всичко свързано с бита си.От 15 годишна възраст са напълно самостоятелни - само издръжката е от нас. А тя е лимит от средства - бюджетите си правят сами. Курсове, уроци, школи, пътувания са отделно - там няма лимит. Моята и на съпруга ми най-голяма инвестиция са децата ни.
Познайте дали те утре ще пишат петиции за собствените си деца.

Много от плачещите за пари пред държавната ясла, карат по-хубави коли от моята, но никога през живота си няма да бъдат на местата, на които нашето семейство е било.

Въпрос на приоритети. Децата ни повтарят. Моите са граждани на света ....

Последно - имам регистрация в Дира, но от този край на света в който съм в момента не винаги мога да се логна. Не се крия зад анонимен пост.