Ситуацията ти е доста болезнена, защото се разкъсваш мшжду нежеланието да нараниш родителите си и желанието да извоюваш независимост... Аз имах подобна ситуация, но не с моите родители, а с тези на мъжа ми. Моите са ме научили да бъда абсолютно независима, едно от изреченията на баща ми е :" Мога да ти дам съвет, но решението как ще постъпиш е твое." Имало е случаи, когато не съм вземала правилните решения, но последствията от грешките никой ме ни ги спестяваше, а това учи... на много работи...
Та в един момент се наложи да живея с хора, които не търпяха отказ или различно от тяхното мнение. Един кратък период от време се въздържах, за да не нараня съпруга си, а също така и да им дам време да се осъзнаят и да престанат. Но стана по - лошо. И се наложи да им поставя точни условия, които трябва да се спазват, ако искат да сме в добри отношения. Не съм се карала с тях, не съм ги обиждала ( виж, те мене - да, ама съм им простила ), но при всеки опит за "налагане на това какво трябва да правим аз и мъжа ми" се сблъскваха с абсолютен ръб. Мъжа ми се скри зад гърба ми, което ме наведе на мисълта, че може би и на него отдавна му е било писнало, но просто не е събрал смелост да се опълчи. Сега като чета твоя постинг си давам сметка, че може би е бил в подобна на ситуацията ти. Проблема при вас е, че трябва да се изправите срещу собствените си родители, докато на мен ми е по- лесно , защото се касаеше за чужди хора...
Следващите две години бяха много напрегнати, аз родих - те не дойдоха дори да видят детето - запознаха се с него на втория му рожден ден. По улиците ме избягваха, чувах най - различни обидни коментари от тяхна страна пред мои познати... но така или иначе е важен крайния резултат, а той е, че в близките 10 и повече години сме наистина в много добри отношения, те ме поопознаха и разбраха че "кривия" ми характер е даже полезен в повечето случаи.

Дано не съм те отегчила с горенаписаното. Идеята ми беше, че на теб няма да ти е лесно да подкрепиш независимостта на семейството ви пред собствените си родители, но съпругът ти би могъл и да се справи, ако има твоята подкрепа и е готов да се подложи на "обстрел" в следващите месеци или години - зависи колко ще издържи ината на вашите.

Ти също не отстъпвай от първата крачка - не им викай, не ги засягай, просто спокойно и твърдо се научи да казваш НЕ. Свиква се ...и ти ще свикнеш и те също...

Подкрепям те и дано нещата се успокоят без излишно напрежение.