Здравей мила,
мисля си, че твоите родители те обичат и са много загрижени, затова постоянно "са ти на главата". Просто забравяме /аз също съм родител/, че "децата" порастват и все си ги обгрижваме като малки. Субективно е. Има леко разминаване и то е от различната позиция и от различния ъгъл на гледните точки, но това е абсолютно нормално. Всички искате едно и също, а именно: ТИ да си добре. Това е основа за разбирателство. Само се опитай да кажеш: "Ето, аз вече съм голям човек, работя, ще определям сама бъдещето си!" Ако някой даде съвет - добре, ако не - пак, защото решението трябва да бъде твое.
Чудно ми е как хем се дразниш, че те притискат с въпроса "кога и какво ще следваш?", как хем не говорят с теб? Явно нещо начина на комуникация се проваля, но това не значи, че не те чуват. Просто са се настроили да чуят едно определено нещо - "кандидатствам еди-къде си!"
Успокой ги, де. Кажи им, да, ще кандидатствам, сега обмислям кое е най-подходящото, а вие какво мислите ... Започни го ти тоя разговор, става дума за теб, все пак. И задължително си подбери подходящия момент, да не бързат, да са на "кеф", че да те чуят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите