|
|
| Тема |
 Проблем с моите родители.... |
|
| Автор |
Beчep (Романтична ) |
|
| Публикувано | 28.06.08 20:35 |
|
|
|
Насилват ме да кандидатствам тази година- не ги интересува какво- само сега, сега, сега.. Не ги интересува какво аз искам да уча, дали ще ми харесва...
Те са почти единствените ми хора на света, но не им пука... Чувствам се като в менгеме- не мога да се разбера с тях...
Искам да си взема почивка.. да опитам неща.. и да разбера какво искам.., но никой не ме пита...
Искам да избягам- но няма къде, а не искам да ставам курва...ако избягам, а не ида никъде- рано или късно ще стана курва...
Нямам приятел, в който да мога да преспя дори една нощ...
Аз.. толкова съм самотна...
Бих скочила от балкона.., но.. странно... не бих искала да умра, и те да се чувстват виновни....
Имам някои здравословни проблеми, които са незабележими и не съм им казала за тях, защото.... не знам.. не мислят за мен.. Другата седмица съм на преглед- може да се наложи и операция...
Главно майка ми ме натиска за това... Баща ми е мълчаливата, но подкрепяща фигура... Никой от тях не е ходил в университет... и сега.. се чудят как... не мога да говоря с тях..
Сестра ми ще влезе тази година в университета.. и всички са много горди с нея.. Всеки ден- щом майка ми се прибере от работа- и види, че не съм учила- придобива ужасно настриение и.. става тегаво.... не мога вече да живея с нея- тя сама .. не мога да говоря- опитах се, но не ме слуша.. не мога да я накарам да ме слуша...
Приятелката ми е на море.. мисля си- да замина при нея и да им оставя само бележка... с телефонните номера, разбира се.., но...
Обичам ги, но са невъзможни.. и не са само те.. и бабите, и дядо.. всеки път, когато дойдат се втренчват , гледат ме и знам, че ще питат и ще се интересуват само от това... не остана един човек, с който да говоря..
Не знам защо ви споделям това- вие сте майки повечето- и ще настоявате, че са прави.. а аз няма да ви слушам.. просто имах нужда да споделя с някого, защото откачам вкъщи...
-------
| |
| |
| 
|
|
