Разбирам, това усложнява нещата. Сега вече смятам, че не е трябвало да го пускаш. Казваш "съжалявам, той не е имал право да се уговаря с теб, защото много добре знае, че е наказан" - и си държиш на своето. Когато между разведените родители няма единомислие по отношение на възпитанието на детето, този, който го отглежда, винаги е в по-неблагоприятна позиция. Ти си тази, която изисква от него да си учи уроците и да си подрежда стаята, която ограничава и наказва при необходимост. А бащата осигурява само забавления и удоволствия и при добро желание може успешно да му промие мозъка. Понякога, като пораснат, децата се осъзнават, понякога не.
Не е приятно това, но обикновено такава е реалността. Може би все пак си струва да поговориш с бившия, ако не за да се разберете, то поне за да изразиш ясно позицията си, че ще се бориш срещу това негово отношение. Разводът не е достатъчен, за да бъде спрян насилникът завинаги, можеш да го спреш само (и то не винаги), като високо и твърдо заявиш "НЕ ПОЗВОЛЯВАМ!".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите