Крушата не пада по-далеч от дървото.
С този ваш речник няма какво повече да се очаква от дъщерята, която все още е непълнолетна. Може би по-късно детето ще порасне и дано да надскочи средата си...
Наистина е характерно за децата в пубертет да проявяват повече емоции в поведение, речник и т.н. и затова родителите е добре да бъдат готови да посрещат това със съответното зряло отношение, т.е. да не приемат твърде лично нещата. Във вашата ситуация не е лошо по-често да изслушвате и по-младия си приятел, който най-малкот е по-близко до възрастта и разбиранията на дъщеря ви.
Друго, много важно за възпитанието на децата, а и за взаимоотношенията между хората е принципът за уважение срещу уважение. Ще получите уважение, респект от детето си, ако го уважавате. Ако го подценявате, унижавате, нареждате като на кукла какво и как да прави или като предмет от къде на къде да се движи в живота, то тогава може да очаквате най-много лицемерно отношение, респект от страх, а не от почит.
Родителят поставя граници по цивилизован начин, т.е. с едно кимване, поглед или една дума "не", само когато има доверието на детето си. Ако си нямат доверие, няма как да се получи. Става, както във взаимоотношенията между шеф - работник при недоверие, взаимно се залъгват.
Когато решавате нещо за детето си винаги е добре предварително да се убедите, че то добре разбира защо правите това. Аргументи и факти. А не просто "така ми скимна, прищявка, настоението, религията, звездите ми говорят...":)))) Кратко и конкретно. А не, емоционално, объркано и несвързано, крещейки или плачейки.... Така, както в работата си вие ще искате да знаете защо началника ви забранява да правите това или онова и ви изяснява фирмената политика и въобще целта и пътя.
И защо зрелите мъже само да могат да ви посъветват... Намирисва на дискриминация, женска с;абост или вие не сте Кейт, а Кейтчо, едно симпатично детенце, което се забавлява в мрежата :)))
|